О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 10.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.04. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 791 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[ЕИК], [населено място], чрез адвокат Г. Г., с вх.№3902 от 19.04.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 17.04.2012 г., срещу решение №292 от 30.01.2012г. по т.д.№762/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с което е оставено в сила решение №783/03.08.2010 г. по т.д.№1659/2004 г. на Софийския градски съд, ТК,VІ-7 състав, в частта, с която касаторът е осъден на основание чл.367 ТЗ във вр. с чл.102 ЗЗД да заплати на [фирма],[ЕИК] сумата 195 475.09 лв., ведно със законната лихва, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД -сумата 42 174.49 лв. мораторна лихва. Въззивният съд е възприел изводите на Софийския градски съд, че между ищеца [фирма] в лицето на праводателя му [фирма], и първия ответник по делото – [фирма]/н/ на основание сключения по между им рамков договор от №11 от 20.12.2002 г. са се установили търговски правоотношения за извършване на ж.п. превози. След предявяване на иска касаторът [фирма] е конституиран като втори ответник на основание сключения на 01.07.2005 г. между него и кредитора [фирма] договор за заместване в дълг на длъжника по превозния договор [фирма], за което заместване е уведомен старият длъжник. Оспорената представителната власт по този договор на лицето А. К., действал като пълномощник на поемателя [фирма], съдът е приел, че е доказана от представеното по делото Удостоверение изх.№2/19.03.2009 г. на нотариус Е. Илиева, в което е потвърдено, че в общия регистър на нотариуса под №3166/07.07.2005 г. е удостоверен подписът на управителя на дружеството И. М., като упълномощител на А. К.. Въззивният съд е приел още, че отговорността на настоящия касатор произтича от посочения по-горе договор за заместване в дълг на [фирма] до посочения в договора размер, а именно за сумата 195 457.09 лв., представляваща главница за неизплатено възнаграждение по договора за ж.п. превоз. Заплащането й не е доказано, поради което предявеният иск с правно основание чл.367 ТЗ във вр. с чл.102 ЗЗД е основателен. Основателен е и обективно съединеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 42 174.49 лв., чийто размер е установен чрез счетоводната експертиза с оглед забавата за плащане по всяка една фактура.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, р.п. неправилно, като постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че в нарушение на чл.182, б.”г” ГПК, отм. Софийският апелативен съд е приел, че не са налице основанията за спиране на делото, след като с представеното съдебно удостоверение от 10.10.2011 г. на Софийския районен съд се доказва, че пред СРС, 39 състав е образувано гр.д.№21678/201 г., предявено от [фирма] срещу ответниците по настоящето дело с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, за установяване неистинността на нотариално завереното пълномощно с рег.№3166/07.07.2005 г. на нотариус №207 от НК, което не е приложено по делото. Навежда оплаквания, че съдът въобще не е обсъдил възраженията му за нуждата да бъдат повторени, извършените от името на дружеството, без представителна власт процесуални действия в съдебното заседание от 20.05.2008, проведено пред Софийския градски съд. Лицето П. П. Й., упълномощил процесуалния представител на дружеството адвокат П. И., никога не е представлявал дружеството.
Жалбоподателят [фирма] подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се на решения на ВКС, в които е прието, че съдът е длъжен служебно да следи за представителната власт на пълномощника на страната по делото. В подкрепа на твърденията си, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е спрял производството по настоящето дело на основание чл.182, б.”г” ГПК, отм., е приложил решение №646 от 16.10.2008 г. по т.д.№270/2008 г. на ІІ Т.О., решение №627 от 21.10.2004 г. по т.д.№3/2004 г. на І Т.О. и решение № 485 от 05.07.2010 г. по гр.д.№1253/2009 г. на І Г.О., в които ВКС се е произнесъл по правото на страната да установи в самостоятелно производство истинността или неистинността на един релевантен за спора документ и за значимостта на това обуславящо установяване за обусловеното висящо дело.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.60, ал.6 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, поради липса на формулирани правни въпроси, обусловили решаващите изводи на съда, а по същество- основателността й, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол само с оглед твърдяната му недопустимост, поради задължението на ВКС да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалваното решение и извън формулирания от касатора правен въпрос/т.1 на ТР 1-2010-ОСГКТК/. Съгласно т.8 на ТР1-2001-ОСГК, когато посочените основания за спиране са се осъществили пред въззивния съд, но той е постановил решението си без за спре производството, постановеното решение е недопустимо. Това становище е застъпено и в приложеното решение № 485 от 05.07.2010 г. по гр.д.№1253/2009 г. на І Г.О.
По други значими за изхода на делото правни въпроси решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, защото касаторът не е формулирал такива, поради което липсва общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Чрез преповтаряните в изложението си по чл. 284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение, той фактически допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тази за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Във фазата по чл.288 ГПК касационният съд упражнява правомощията си за дискреция на касационната жалба- т.е. дали соченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на решаващия съд, но не и дали те са законосъобразни.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №292 от 30.01.2012г. по т.д.№762/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с което е оставено в сила решение №783/03.08.2010 г. по т.д.№1659/2004 г. на Софийския градски съд, ТК,VІ-7 състав, в частта, с която [фирма] е осъден да основание чл.367 ТЗ във вр. с чл.102 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 195 475.09 лв., ведно със законната лихва, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД -сумата 42 174.49 лв. мораторна лихва.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 4 752.99 лв ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: