О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 24.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.02.две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 682/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Ж. И. Н., от [населено място], чрез адвокат Л. А., с вх.№2065/26.05.2010 год./погрешно написана, вместо 2011 год./ на Ямболския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 25.05.2011 год., срещу решение №57 от 12.04.2011 год. по в.гр.д.№67/2011 год. на Ямболския окръжен съд, ІІІ-ти въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №572 от 29.10.2010 год. по гр.д.№2817/2009 год. на Ямболския районен съд, с което частично са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора искове с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ за неизплатени от него лизингови вноски, за по две дължими вноски за автокаско и гражданска отговорност по две застрахователни полици, както и за извършен ремонт на колата. За разликата до пълния предявен размер на лизинговите вноски, както и до пълния размер на претедирания ремонт на колата, исковете са отхвърлени. В отхвърлителната част въззивното решение, като необжалвано е влязло в сила. Ямболският окръжен съд е приел, че сключеният между страните на 29.06.2006 год. договор за сублизинг е действителен по аргумент от чл.346 ТЗ, защото първият лизингодател [фирма] с анекс към договора за лизинг№813 от 03.07.2006 год. е дал съгласие на ответника [фирма] за сключване на процесния договор за сублизинг.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.346 ТЗ във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, както и при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения-не са обсъдени събраните по делото доказателствата, както и становището на касатора-ответник по иска, приети са доказателства, извън преклузията по чл.266, ал.1 ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1/Действителен ли е договорът за сублизинг от 29.06.2006 год., при който към момента на сключването му е липсвало съгласие на първия лизингодател по смисъла на чл.346 ТЗ, както и даденото впоследствие съгласие с договора за лизинг от 03.07.2006 год. заздравява ли недействителността, която е съществувала към момента на сключването му. За така квалифицирания правен въпрос подържа всичките допълнителни основания за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. 2/”Следва ли въззивният съд да включи по делото доказателства, приложени за първи път с въззивната жалба, които не са представени от ищеца с исковата молба, нито след отговора на ответника”. По този въпрос подържаните допълнителните основания за достъп до касация следва да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, поради обективното съединяване на предявените искове/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение на Ямболския окръжен съд следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК по първия поставен въпрос, а именно: Действителен ли е договорът за сублизинг, при който към момента на сключването му е липсвало съгласие на първия лизингодател по смисъла на чл.346 ТЗ, както и даденото впоследствие съгласие с договора за лизинг заздравява ли недействителността, която е съществувала към момента на сключването му. Подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 въобще не е налице, тъй като обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с актове по т.2 на ТР1-2010 ОСГКТК- Пленумни решения, решения на ОСГК и ТК, или решения постановено по чл.290 ГПК. Липсва и противоречие с практиката на ВКС, посочена в представените от касатора съдебни решения- сочено основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. По поставения правен въпрос те не са идентични с обжалваното въззивно решение. С решение №2227 от 26.01.1996 год. по гр.д.№633/95 год. на ВКС ,V Г.О. съдът се е произнесъл общо по правната същност на договора за лизинг, но не и по въпроса за значението на съгласието на лизингодателя при договора за сублизинг. Същото се отнася и до решение №109 от 16.11.2009 год. по т.д.№91/2009 год. на ВКС, І Т.О., с което съдът се е произнесъл за застрахователния интерес при договор за застраховка срещу риска от не плащане на дължими вноски по договор за лизинг, сключени от застрахования с трето лице. С влязлото в сила решение №297 от 24.11.2008 год. по гр.д.№454/2002 год. на ВТАС съдът се е произнесъл по неоснователността на иска за собственост на лизингованото имущество, поради липсата на правоприемство между ищцовото дружество и страната по договора за лизинг и сублизинг, а не поради недействителност на втория договор. Решение №66 от 13.05.2009 год. по гр.д.№587/2008 год. на Хасковския окръжен съд няма данни да е станало окончателно.
Поставяният като втори процесуалноправен въпрос въобще не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото отговорът по него се извежда не от приетите правни аргументи на съда , а от конкретното установяване на процесуалния момент за узнаване от ищеца за релевантността на представените от него във въззивното производство писмени доказателства. Съгласно забраната на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК съдът включва такива факти и доказателства, които страна е ангажирала в първия възможен процесуален момент след узнаване на тяхната релевантност. Кога ищецът е узнал за възражението на ответника за нищожност на договора за сублизинг на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.346 ТЗ е въпрос на конкретно установяване, а не правен извод. Действителността на договора за сублизинг е оспорен от касатора Ж. Н. още с отговора по исковата молба, но конкретното възражение за нищожността му, поради липса на съгласие от първи лизингодател е направено едва във въззивната му жалба.
По този въпрос не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация–чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Приложените определения по чл.288 ГПК не представляват формирана съдебна практика по смисъла на т.2 и т.3 на ТР 1-2010-ОСГКТК, а с Решение №385 от 10.05.2010 год. по гр.д.№1245/2009 год. на ВКС, ІІІ Г.О. съдът се е произнасял по процесуалноправния въпрос за съдържанието на доклада по чл.146, т.4 и т.5 ГПК с оглед забраната на чл.266, ал.1 ГПК, а не и по самата преклузия за представяне на нови доказателства.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №57 от 12.04.2011 год. по в.гр.д.№67/2011 год. на Ямболския окръжен съд, ІІІ-ти въззивен граждански състав, в частта, с което е потвърдено решение №572 от 29.10.2010 год. по гр.д.№2817/2009 год. на Ямболския районен съд, в частта, с която са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу Ж. И. Н. искове с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 327.38 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: