О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 15.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 298/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЗАД „А. България”, гр.София с вх.№1531 от 15.02.2010 год. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №77 от 28.01.2010 год. по гр.д.№2656/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е оставено в сила Решение №3141/29.06.2009 год. по гр.д.№3318/2007 год. на Софийския градски съд,1-12 състав, с което касаторът е осъден да заплати на К. К., като непълнолетен със съгласие на попечителя му А. Ю. и на нея в качеството й на настойник и законен представител на малолетния А. К. по сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултата на смъртта на техния баща- В. К. А., починал на 19.05.2003 год. в резултата на настъпило ПТП, виновно причинено от водача на автомобила- К. Г., в който автомобил е пътувал починалият. Въззивният съд е възприел изводите на Софийския градски съд за основателността на предявените срещу касатора при условие на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.407, ал.1ТЗ, отм. във вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като е приел, че ЗАД „А. България” е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове, защото причинителят на ПТП е бил правоспособен водач. Той е притежавал свидетелство за управление категория ”В,С, М и Т”съответстваща на вида и фактическото предназначение на автомобила- товарен микробус, а не за формалната му регистрация като автобус, за който се изисква свидетелство за управление категория”Д”, каквато, безспорно, виновният водач не е притежавал.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.127, ал.1, чл.133 ал.1,б.”б”и чл.136 ГПК. Подържа, че въззивният съд е допуснал опровергаване съдържанието на официален свидетелстващ документ- свидетелството за регистрацията, за вида и предназначението на процесния автомобил със свидетелски показания при това на роднина на ищците. Като основания за достъп до касация сочи тези по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, а именно значимия за изхода на делото въпрос ”Може ли със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален свидетелстващ документ” е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният от касаторът процесуалноправен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация, а именно формулирани точно и мотивирано, съобразно изискванията на чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК, правни въпроси, обусловили изхода по конкретното дело. Софийският апелативен съд не е допуснал опровергаване съдържанието на официален свидетелстващ документ, какъвто е регистрационният талон, а е направил решаващите си правни изводи за правоспособността на водача съобразно фактическото предназначение на управлявания от него автомобил-товарен микробус, а не съобразно вида по регистрацията му-автобус. С кредитираните от съда свидетелски показания не е опровергано съдържанието на регистрационния талон за формалния вид на автомобила, а е прието за установено фактическото му предназначение, съобразно което съдът е преценявал притежаваното от виновния водач свидетелство за управление за товарен микробус- категория „В, С, М и Т”. Въпросът към кой момент следва да се преценява правоспособността на водача, виновно причинил ПТП, към момента на регистрацията или към момента на фактическото предназначение на автомобила, не е поставян от касатора.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже селектиране на касационната жалба. Не е налице и допълнително подържаното основание за това- разрешаването на поставения въпрос да е в противоречие със съдебната практика. В сочените решения е застъпен принципът, че съдържанието на официален документ не може да се опровергава със свидетелски показания, но в случая такова оспорване съдът не е приел.
Разноски в полза на ответниците по касация не следва да се присъждат, тъй като не е доказал извършването им в настоящата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №77 от 28.01.2010 год. по гр.д.№2656/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е оставено в сила Решение №3141/29.06.2009 год. по гр.д.№3318/2007 год. на Софийския градски съд,1-12 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: