О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 11.06.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 77 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 225/25.03.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 45/2009 г. допълнено с решение № 902/08.07.2009 г., с което е отменено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ и е постановено друго, уважаващо искове срещу касатора за сумите 47253 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „каско” на МПС със законна лихва от 13.12.2006 г. и 14154.80 лв. – лихва за минало време и разноски, при уважено възражение за прихващане на [фирма] срещу И. К. за сумата 1905.50 лв. – неплатени две частични застрахователни премии, при което дължимата сума от [фирма] на И. К. е 45347.50 лв., а не 47253 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационното обжалване – хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна – И. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] срещу решението на САС поради следните съображения:
СГС е сезиран с обективно съединени искове по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.399 ал.1 ТЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД. Ищецът – И. К. претендира застрахователно обезщетение по сключен застрахователен договор по риска „каско” за откраднат собствен автомобил, както и лихва за забава. СГС е отхвърлил исковете, а САС е отменил решението му и е уважил същите при признато възражение за прихващане с част от неплатените застрахователни премии. Спорът между страните се свежда до собствеността на автомобила, предмет на застрахователния договор, респ. застрахователния интерес, с оглед доказателствата по делото, че подписът на продавача под поставения договор за продажба на МПС не принадлежи на лицето, вписано като продавач. САС е приел, че е налице застрахователен интерес, който не се покрива само и единствено с правото на собственост. Съществуването на такъв интерес е наличието на субективно отношение на застрахования към вещта, а в случая застраховащият е имал убеждението, че е собственик на вещта, разполагал е с необходимите за това документи и е застраховал същата.
Касаторът формулира като съществен въпрос обуславя ли т.нар. субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, чието положително разрешение от САС е в противоречие с разрешението в цитирана практика на тричленни състави на ВКС, а именно: р. № 761/27.10.2006 г. и р. № 627/21.10.2004 г. Разрешаването на така формулирания въпрос действително е обусловило крайното решение на спора и е в противоречие с цитираната практика на ВКС, поради което са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че решения на тричленни състави по ГПК /отм./ не са основания за приложение на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, ВКС както е посочил касаторът, а на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, т.2 и т.3. Няма доводи нито основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Поради приетото наличие на критерия по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 1190 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225/25.03.2009 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 45/2009 г. допълнено с решение № 902/08.07.2009 г.
УКАЗВА на касатора – [фирма] да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1190 лв. /хиляда сто и деветдесет лева/ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.