О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 14.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 29.04 . две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1173 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от П. С. П. чрез адвокат проф.д-р Д. Р., с вх.№6182/03.08.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу Решение №769 от 25.06.2009 год. по гр.д.№544/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, предявеният от „К.” ООД/в несъстоятелност/, чрез синдика му против касатора иск с правно основание чл.145 ТЗ е уважен частично за сумата 73 350 лв., представляваща парично обезщетение за вредите, причинени на дружеството от ответника, в качеството му на негов управител, за периода от 24.01.2000 год. до 02.10.2002 год., ведно със законната лихва начиная от 30.12.2004 год. до окончателното й изплащане, като е оставено в сила решението на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 213 893.93 лв. За да отхвърли искът с правно основание чл.145 ТЗ, първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства, от които да е видно, че касаторът-ответник е извършил действия, с които е нарушил задълженията си към дружеството и от тях са настъпили вреди за дружеството. Софийският апелативен съд е приел в осъдителната част на решението си, че изплатената от името на дружеството сума в размер на 73 350 лв., без разходооправдалетни документи, установена и от тройната счетоводна експертиза, представлява нарушение на задълженията на управителя, свързани със стопанската му отчетност, от които са последвали вреди за дружеството.
Касаторът П. С. П. твърди, че въззивното решение в обжалваната осъдителна част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подържа, че от събраните по делото доказателства не се установява, че е извършил действия или бездействия, с които е нарушил задълженията си към дружеството. Навежда довода, че извършването на разходи без разходнооправдателни документи, не представлява такова действие.
Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.1- 3 ГПК. Твърди, че поставените от него правни въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика, включително и тази на ВКС, а разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В подкрепа на довода си е посочил решение от 11.07.2005 год. по в.гр.д.№143/2005 год. на В. апелативен съд и решение от 08.04.2003 год. по гр.д.№1816/2002 год. на Софийския апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване само по последния от поставените от касатора правни въпроси.
Първият формулиран правен въпрос дали при учредено представителството на дружеството от двама управители, което се упражнява заедно и поотделно, за ангажиране отговорността на всеки един от тях е необходимо диференцияция на действията и бездействията, довели евентуално до вреди на дружеството за всеки от тях поотделно и чия е доказателствената тежест за доказването на увреждането, е обусловил правните изводи на съда. Не са налице, обаче, допълнителните основания за достъп до касация- противоречива съдебна практика и значение на разрешаването му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представеното решение на Великотърновски апелативен съд разрешава друг правен въпрос- за разграничаване отговорността между управител и контрольор, а цитираното решение на Софийския апелативен съд освен че не е приложено, за него няма и данни дали е влязло в сила. Не е налице и допълнително подържаното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото разпределението на доказателствената тежест е уредена в чл.154, ал.1 ГПК, съответно чл.127, ал.1 ГПК, отм., които норми са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване
Вторият поставен правен въпрос чие е задължението за изготвяне и съхраняване на счетоводната документация при условие, че дружеството има назначен счетоводител, не представлява формулиране на общото основание за достъп до касация, а именно разрешаване на правен въпрос, включен в предмета на спора, обусловил правните изводи на съда. Разпределението на трудовите задължения между отделните служители на търговското дружеството и доколко евентуалното им неизпълнение е довело до причиняването му на вреди, е въпрос на установяване на конкретната фактическа обстановка по делото, а не на правоприлагане. Липсата на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си да се откаже такъв, още повече,че в случая не са налице и допълнително подържаните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Приложеното решение от 11.05.2005 год. по т.д.№519/2004 год. на ВКС, І Т.О. не разрешава подобен спор. В него е направен извода дали договорът за възлагане на управление съдържа и задължение за управителя на дружеството да е винаги на печалба. Такава хипотеза в случая въобще липсва.
Третият поставен въпрос, а именно „допустимо ли е синдикът да упълномощава адвокат, който да представлява дружеството и да води дела срещу бившия управител, без надлежно разрешение от съда по чл.660, ал.2 ТЗ”, е обусловил допустимостта на обжалваното въззивно решение. Въззивният съд не се произнесъл по този въпрос, но доколкото Върховният касационен съд следва служебно да допусне до касационно обжалване въззивното решение по въпрос от значение за неговата допустимост/ТР1-2009-ОСГКТК, т.1/, решението на Софийския апелативен съд по въпроса за валидността на учреденото от синдика на процесуално представителство по пълномощно на адвокат без разрешение на съда по чл.660, ал.2 ТЗ”, следва да се допусне до касационно обжалване .
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №769 от 25.06.2009 год. по гр.д.№544/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която П. С. П. от гр.Дупница на основание чл.145 ТЗ е осъден да заплати на „К.” ООД/н/ сумата 73 350 лв., ведно със законната лихва, начиная от 30.12.2004 година.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 1 467 лв., както и да представят доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на І Т.О. за насрочване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: