О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
[населено място], 13.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №813/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на З. [фирма] – София срещу решение № 2045 от 10.03.2012г. по гр.д. № 8906/2010г. на Софийски градски съд, ІІ Г състав. Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно – поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. Касаторът обосновава искането си за допускане на въззивното решение до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касация [фирма], чрез пълномощника си адв. К. А., В., поддържа становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по съображения, че изложението не съдържа ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Изложените в жалбата доводи и формулирани въпроси касаят неправилност на решението и не представляват основания за допускане на касация.
Дружеството [фирма] не заявява становище по допустимостта и основателността на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решението от 25.02.2010г. по гр.дело № 7552/2009г. на Софийския районен съд дружеството З. [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 16 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка за настъпило на 26.03.2008г. застрахователно събитие – кражба на лек автомобил “Шкода Ф.” с рег. [рег.номер на МПС] . Основния спорен по делото въпрос е дали при извършване на кражбата на автомобила на 26.03.2008г. този застрахователен риск е покрит със сключения застрахователен договор и значението на неизпълнението на клаузата на чл.7 от Специалните условия към договора, че застрахователното покритие е в сила при наличието на валидна пасивна маркировка, извършена от [фирма] и дали неизпълнението е значимо за интереса на застрахователя с оглед на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ. За да уважи предявения иск, СРС е приел, че при настъпване на застрахователния риск “кражба” на МПС, неизпълнението на задължението от застрахования за пасивно маркиране не е значимо с оглед на интереса на застрахователя по смисъла на чл.211, ал.2 КЗ и не е основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като маркирането на конкретно указани детайли на конкретно указани места има значение за т.н. застрахователна измама и е практически без значение за установяването на откраднатия автомобил.
СГС е отбелязал в мотивите си, че изцяло възприема изводите на СРС и че възраженията във въззивната жалба на въззивника З. [фирма] са свързани само с активната легитимация на ищеца “У. БЙ България” на правото на иск. Въззивният съд е изложил мотиви за правния интерес на ищеца на иск по чл.134 ЗЗД, без да изложи доводи по наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на материалноправния спор за изпълнение на задълженията на застрахования по договора за застраховка и специалните условия към него, за да бъде ангажира отговорността на застрахователя.
Касационното обжалване ще следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с т. 19 на ТР №1/ 4.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС по въпроса следва ли въззивният съд да постанови решението си като изрази становище с “потвърждаване на решението” без да обсъди и разгледа наведените в жалбата възражения за неправилност на изводите на първостепенния съд по съществото на спора и като не изложи собствени мотиви и собствени изводи в решението си.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2045 от 10.03.2012г. г., постановено по в.гр.дело №8906/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Г състав.
УКАЗВА на З. [фирма] да заплати по сметка на ВКС ДТ 320 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва на председателя на първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: