О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 04.06.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 85 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Т. К.” ООД чрез адвокатите Ф. Р. и П. Г. срещу решение № 193/29.10.2009 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 78/2009 г., с което е изменено решение на Варненски окръжен съд /ВОС/.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на приетото от В. с практика на ВКС.
Ответникът – „В.” Е. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ВОС е сезиран от „Т. К.” ООД с иск по чл.266 ЗЗД срещу „В.” Е. за сумата 53273.14 лв. – неизплатен остатък от договорени и извършени строително-монтажни работи /СМР/. Ответникът е предявил насрещен иск за сумата 83717.46 лв. – обезщетение за претърпени вреди от некачествено извършени СМР. ВОС е уважил изцяло първоначалния иск и е отхвърлил насрещния иск. В. е изменил първоинстанционното решение и е постановил друго решение, с което е отхвърлил изцяло първоначалния иск за 53273.14 лв. и е уважил насрещния иск за 39048.33 лв., като е оставил в сила решението на ВОС в останалата отхвърлителна част относно насрещния иск. В. е приел, че делото не е изяснено от фактическа страна пред ВОС, допуснал е нови съдебно-технически експертизи /СТЕ/ по искани, но недопуснати от ВОС допълнителни задачи, от заключенията на които и от останалите доказателства по делото е приел, че част от представените протоколи образец 19 не са подписани от възложителя, а друга част са подписани, но приетите в тях работи са показали по-късно скрити недостатъци. Приел е, че изпълнените СМР от ищеца по неподписаните актове образец 19 от 01.09.2007 г. и от 17.09.2007 г. не са приети от възложетеля, тъй като са с такива недостатъци, които ги правят негодни за ползване по предназначение, а вече приетите СМР с протоколи от 03.07.2007 г., от 17.07.2007 г. и от 31.07.2007 г. са показали по-късно скрити недостатъци, компрометиращи изпълнението на ищеца и предмет на насрещния иск. С оглед заключенията на СТЕ за пълната негодност на извършените и неприети СМР по неподписаните актове образец 19 от 01.09.2007 г. и от 17.09.2007 г. – предмет на първоначалния иск и разходите по отстраняване на проявените по-късно дефекти в СМР по протоколите от 03.07.2007 г., 17.07.2007 г. и от 31.07.2007 г., съдът е отхвърлил първоначалния иск и е уважил частично насрещния такъв.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допускане се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът в изложението си формулира няколко въпроса, които касаят приетата фактическа обстановка и неприетата такава от В., касаят общо характера на скрити недостатъци – предмет на изслушаните СТЕ, както и отговор на въпроси, които не са били предмет на обсъждане и разрешаване от В. в този им изчистен вид – кой носи отговорност за неподходящ проект или предписание. Вярно е, че В. е приел за неоснователно възражението на изпълнителя, че проектът бил неподходящ, но с оглед липса на данни за искане от изпълнителя за промени в проекта като неподходящ – чл.260 ЗЗД – л.3 от мотивите на въззивното решение. Зададен е и въпрос следва ли да се излагат съображения от въззивният съд при отмяна на първоинстанционно решение с твърдения за неизложени от В. собствени фактически и правни изводи, но такива са изложени в решението на В.. Изложени са и съображения във връзка преценени доказателства, които очевидно не се приемат от касатора, но неприемането им само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване. ВКС счита, че касаторът не е формулирал въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а е изложил отделни доводи, които по същество касаят неправилност и необоснованост на въззивното решение, могат да бъдат преценявани като оплаквания по чл.281 т.3 ГПК след допускане на касационно обжалване, но не обуславят допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото законът разграничава двата вида основания и последователността на произнасяне по тях. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1,2 ГПК. Представените решения на ВС и ВКС касаят казуси, различни по фактология от настоящия. Приетото от В. не противоречи и на ТР № 1/2001 г. относно правомощията на въззивния съд – както се посочи по-горе, В. е изложил своите мотиви относно частичната отмяна на първоинстанционното решение и е направил собствени фактически и правни изводи по приетите от ВОС и новоприети от В. доказателства, обсъдени в цялост. Обстоятелството, че тези изводи не се приемат от касатора, не е равносилно на липса на такива, респ. противоречие с цитираното ТР и не обуславя наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основания да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на В..
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193/29.10.2009 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 78/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.