О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 08.04.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 821 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „С.” С. Л. И. [населено място] чрез адвокат Е. В. и адвокат И. В. срещу решение № 203/22.03.2010 г. /погрешно посочен в касационната жалба № 127 на обжалваното решение/ на В. апелативен съд /ВТАС/ по в.гр.т.д. № 127/2009 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на П. окръжен съд /ПОС/ по предявени искове на касатора срещу [фирма][населено място].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата –[фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС са предявени обективно съединени искове от „С.” С. Л. И. [населено място] срещу [фирма][населено място] по чл.286 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД за 490910 евро, по чл.86 ал.1 ЗЗД за 66272.85 евро и по чл.82 ЗЗД за 176727 евро. Ищецът твърди, че по силата на три договора: от 05.12.2006 г., от 20.12.2006 г. и от 12.01.2007 г. за мандат – поръчка за покупка на недвижими имоти в България, чрез учредяване на местно съвместно търговско дружество, е привел на ответника средства за закупуване на недвижими имоти, но до този момент ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността на посочените в договора имоти на новоучреденото съвместно дружество. Ищецът иска връщане на изплатените суми /490910 евро/ с лихва за забава 66272.85 евро, както и пропуснати ползи в размер на 176727 евро /пропуснати ползи от несвоевременното застрояване на имотите, предвид настъпилото поскъпване на строителни материали и застой на продажните цени на имотите/. ПОС е отхвърлил изцяло предявените искове, а ВТАС е оставил в сила решението на ПОС. ВТАС е приел, че исковете са неоснователни, тъй като на ответника действително е приведена от ищеца сума в размер общо на 490910 евро /376160 евро с банков превод на 17.01.2007 г. и 114750 евро с два чека/, но не е установено ответното дружество да е поело задължение да прехвърли посочените в исковата молба недвижими имоти на новоучреденото дружество [фирма][населено място], тъй като такова задължение е вписано в договора от 12.01.2007 г., по който договор ответникът не е страна. Този договор е сключен между ищеца и дружество с наименование като на ответното дружество, но със седалище в[населено място] в И.. Между тези страни са сключени и трите договора /от 05.12.2006 г., от 20.12.2006 г. и от 12.01.2007 г./, поради което ответното дружество не носи отговорност за неизпълнението на задължения и пропуснати ползи при липса на договорна обвързаност с ищеца по тези договори. Този извод е направен след подробно обсъждане на представените по делото писмени доказателства, както и гласните такива, при подробно изложени съображения в мотивите на обжалваното решение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не излага с ясна и точно формулировка правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, както изисква т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а поддържа доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Тези доводи са основание за обжалване по смисъла н ачл.281 ГПК, но не и за допускане на такова по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 и по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях. Независимо от това, следва да се посочи, доколкото се навежда най общо някакъв въпрос с твърдения за липса на доклад по делото и указания от съда към ищеца, сега касатор, съобразно задълженията на съда по чл.145 и чл.146 вр. чл.273 ГПК, че в случая производството пред първата и въззивната инстанция е разглеждано по реда на отменения ГПК, а не по реда на новия ГПК. Това е така, защото исковата молба е постъпила на 21.08.2007 г., новият ГПК е обнародван в ДВ брой 59/20.07.2007 г. и влиза в сила от 01.03.2008 г. Съгласно § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК /ДВ брой 59/20.07.2007 г./ първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизане в сила на този кодекс се разглеждат по досегашния ред на делата от първата и въззивната инстанция. Това е и сторено в съответствие със закона от ПОС и ВТАС. Щом това е така, визираните от касатора доводи за въпроси във връзка с приложението на чл.145, чл.146 и чл.273 ГПК не са обусловили изхода на спора, тъй като цитираните разпоредби от новия ГПК са били неприложими към момента на разглеждане на делото от ПОС и ВТАС. Съдилищата са приложили съответните разпоредби на ГПК /отм/. при разглеждане и решаване на спора. Едва настоящото касационно производство подлежи на разглеждане по реда на новия ГПК. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика е по казуси, обективно неидентични с казуса по настоящото дело и не обуславят приложение нито на т.1, нито на т.2 от чл.280 ал.1 ГПК /ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, т.2 и т.3/. Никакви съображения не са изложени за наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а бланкетното позоваване на тази разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Независимо от изхода на спора, настоящият състав на ВКС не присъжда разноски на ответната страна, поради липса на искане за това, както и на доказателства да са сторени разноски от ответника за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203/22.03.2010 г. /погрешно посочен в касационната жалба № 127 на обжалваното решение/ на В. апелативен съд по в.гр.т.д. № 127/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.