1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
[населено място], 25.04.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №526/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Н. П. от [населено място], чрез адв. К. К. за отмяна на решение № 120 от 17.04.2012г., постановено по т.д. № 133/2012г. на Старозагорския окръжен съд. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.21 и чл.23 ТЗ и като необосновано. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор поддържа становище за недопустимост на касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК, алтернативно – за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на касационните основания по чл.280, ал.1 ТЗ, по изложени в отговора съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Ищецът И. Н. П. от [населено място] е предявил иск срещу [фирма] – [населено място] в общ размер от 15 591.30 лв. по договор за прокура от 5.03.2007г. и анекси от 1.11.2007г., 1.02.2008г. и 1.04.2008г. прекратен с на основание връчено му предизвестие от 28.02.2011г. Претенциите са за неизплатени възнаграждения по чл.8, изр. първо от договора и анексите към него , обезщетение за прекратяване на договора по чл.13, обезщетение за неизползвани платени неприсъствени дни, съгласно чл.17 от договора и неизплатено допълнително възнаграждение в размер на 7.33/ от печалбата на дружеството, съгласно чл.8, изр.2 от договора. С решение № 1283/7.12.2011г. по гр.д. №3355/2011г. Старозагорския районен съд е уважил предявените искове по т.1, т.2 и т.4 и частично по т.3 от исковата молба. В частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата от 2 863.70 лв. до претендираните 3 471.30 лв. за два неизползвани платени дни за 2010г. и осем неизползвани платени дни по т.3 от исковата молба, решението поради необжалването му е влязло в сила.
Старозагорският окръжен съд е отменил осъдителното решение на районния съд и е отхвърлил иска на ищеца като неоснователен, като е приел, че правната квалификация на предявените искове намират правото си основание в чл. 79, ал.1 във връзка с чл.280 ЗЗД. Прието е, че не може да е налице договор по чл.23 ТЗ за уреждане на отношенията между прокуриста и търговеца, ако не е налице валидно упълномощаване на прокуриста – писмена форма с нотариална заверка на подписите. В случая недействителността на упълномощаването има за правна последица, че ищецът няма качеството на прокурист. Вписването на прокурата в регистъра не санира нищожността на упълномощаването. След тази преценка на валидността на договора от 5.03.2007г., въззивният съд е приел, че договора разкрива между страните мандатни правоотношения, поради което е определил правната кавалификация на иска по чл.79, ал.1 във връзка с чл.280 ЗЗД и го е разгледал като такъв.
По допустимостта на касационното обжалване на основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Настоящата инстанция приема, че предмет на спора е вземане по сделка между търговци, с цена над 10 000 лв., тъй като предявените претенции имат един и същ правопораждащия факт, а именно договора за прокура.
По основанията за допустимост на касационното обжалване:
Касаторът формулира четири материалноправни въпроси, от които релевантни за спора са тези – действителността на упълномощителната сделка по чл.21 ТЗ влия на действителността на договора по чл.23 ТЗ, с който се уреждат отношенията между търговеца и прокуриста и значението на вписването й в регистъра. Отговорите на останалите въпроса: каква е правната квалификация на сключения между страните договор от 5.03.2007г. по чл.23 ТЗ и следва ли да се противопоставят разпоредбите на чл.23 от ТЗ и чл.280 ЗЗД при определяне на правната квалификация на предявения от ищеца иск са обусловени от отговора на първия въпрос. Налице е и допълнителния критерий по поставените правни въпроси по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решение № 66 от 16.04.2009г., постановено по т.д. № 649/2008г. състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК и затова имащо задължителен за съдилищата характер, е прието, че между търговеца и прокуриста възникват две самостоятелни правоотношения и те имат за източник два самостоятелни договора – едностранна упълномощителна сделка, която е строго формална, и двустранен договор, за който формата не е условие за действителност. Възнаграждението се дължи не по силата на упълномощителната сделка, а по силата на договора, който урежда вътрешните отношения между търговеца и прокуриста и без значение за правата и задълженията по този договор е факта, че прокурата не е вписана в търговския регистър.
В заключение, касационната жалба попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и следва да се допусне до разглеждане, затова ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №120 от 17.04.2012г., постановено по гр.дело №133/2012г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение, само в частта, с която е отменено решение №1283/7.12.2011г., постановено по гр.д. № 3355/2011г. в осъдителната му част и е отхвърлен искът на И. Н. П. срещу [фирма].
УКАЗВА на касатора И. Н. П. да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 300 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на документ за внесена ДТ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на първо търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: