1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр.София, 18.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 662/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №563/4.04.2012г., постановено по гр.д. №3052/2011г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр.с., с което е потвърдено решение №3080/5.08.2011г. по гр.д. № 5408/2011г. на Пловдивския районен съд. С това решение касаторът [фирма] е осъдено да заплати на А. Т. Г. сумата от 5400 евро, представляваща неплатен наем за времето от 13.01.2009г. до 13.04.2009г. по договор за наем от 2.07.2008г. , ведно със законната лихва, считано от 23.03.2011г. до окончателното заплащане на сумата. Жалбоподателят [фирма] –Р. чрез пълномощника си адв. Г., ПАК прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно. Позовава се на критериите за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът А. Т. Г. чрез адв. А. А. – ПАК, счита, че касационната жалба е недопустима, с оглед на ограничението по чл.280, ал.2 ГПК, алтернативно за недопустимо касационното обжалване поради отсъствие на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че приетата във въззивното производство нот.покана рег. № Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе,взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
За да постанови обжалвания резултат ПОС е приел, че на 2.07.2008г. между [фирма] и А. Г. е бил сключен договор за наем на магазин в [населено място] като безспорен за страните и съда е факта, че през исковия период наетия обект е ползван от наемателя – касатор. Съдът е приел, че А. Г. е наемател на същия този имот по сключен между нея и баща Т. Г., който пък е бил пълномощник на собственика на имота А. А.. Собственикът е оттеглил пълномощното на Т. Г., считано от 24.07.2008г., след като имотът е бил преотдаден под наем на дружеството – касатор. Счетен е като ирелевантен за дължимостта на задължението за наем факта, че касаторът е сключил по-късно – на 1.09.2008г. договор за наем със собственика на имота и тъй като е следващ процесния договор не прекратява действието му. Съдът е направил извод, че независимо че няма данни наемодателката да е предала наетия имот на [фирма], доколкото няма спор, че дружеството е упражнявало фактическа власт върху вещта преди сключването на наемния договор, то задължението на наемодателя да предаде вещта е изпълнено.
Неоснователно е искането за прекратяване на производството по делото на основание чл.280, ал.2 ГПК. Цената на предявения иск е за сума надхвърляща определения в закона за размер, до който касационното обжалване е недопустимо. В случая вземането произтича от изпълнението на договор с периодични плащания / за наем/, а не до отделни обективно и субективно предявени искове, всеки един с цена до 10 000 лв., поради което представената от ответника по касация съдебна практика е неотносима за конкретния случай.
По изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и посочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол:
Въпросите длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени приетата по реда на чл.266, ал.2, т.1 ГПК нотариална покана от 28.12.2009г. и в случай, че намери за неотносимо това доказателство следва ли да се произнесе и задължен ли е съдът да обсъди доводите на въззивника за значението на момента на предаването на наетия обект по договора за наем от 1.09.2008г.и договора от 2.07.2008г., както и доводите за липсата на доказателства, че наемодателката не е предала на наемателя имота не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Касатора се позована на нот.покана на А. Г., в която признава, че в качеството си на наемател по договор от 28.09.2007г. не е получила от собственика фактическата власт върху наетия от нея имот. Първият от въпросите не обуславящ изхода на спора по смисъла на т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, защото независимо, че изрично не се е позовал на нот.покана, въззивният съд е приел, че липсва предаване на имота от наемодателката А. Г. на наемателя [фирма], т.е. съдът е възприел доводите на касатора за липсата на фактическо предаване на имота от наемодателя на наемателя. Съдът се е произнесъл и по вторият от поставените въпроси за значението на предаването на имота, като в отговорите на първия и втория въпрос се съдържа отговор на третия от въпросите. Несъгласието на касатора с извода на съда, че за отговорността на наемателя за задължението за плащане на договорения наем, е без значение факта, че липсва фактическо предаване на имота от наемодателя на наемателя, затова защото на практика наемателя е във фактическа власт на наетия обект, е довод за неправилност на решението поради необоснованост и незаконосъобразност по чл.281, т.3 ГПК. Тъй като основанията за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от тези по чл.280, ал.1 ГПК, съдът не може да се произнесе по тях във фазата по селектиране на касационните жалби.
По тези въпроси не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед на приетото в решение №217 по гр.дело № 761/2010г. на ІV гр.д, решение №589 погр.д. № 1359/2009г. на Ігр.о и решение №589 погр.д. № 1359/2009г. на Ігр.о./ за задължението на въззивния съд да се произнесе по събраните пред него доказателства и доводите на страните/ доколкото сочения като правнорелевантен за изхода на спора факт от касатора е бил възприет от съда по същество.
Касаторът формулира като материалноправен и процесуалнопаравен въпроси: при наличието на две наемни правоотношения факта, че наемателят е ползвал имота по друго наемно правоотношение преди сключването на процесния договор и преди действието на същия представлява ли изпълнение на задължение на наемодателя по смисъла на чл.228 ЗЗД и обстоятелството, че към момента на сключването на договора за наем наемателя държи вещта представлявали пълно и главно доказване по смисъла на чл.154 ГПК, че наемодателят е изпълнил задължението си да предаде наетия имот на наемателя. Както беше посочено съдът е възприел довода на касатора, че наемодателката не е предала на наемателя магазина, защото наемателят е бил във фактическа власт на магазина, поради което така формулиран въпросът не е от значение за изхода на спора, а от значение е този за действието на двата договора във времето, какъвто обаче не е формулиран и по отношение на който не е посочен допълнителен критерий. Независимо от това не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът обосновава допълнителния критерий с необходимостта да бъде пресечено началото на порочната практика “предоставеното на ползването” по смисъла на чл.228 ЗЗД да бъде изведен от житейския си и правен смисъл. Разпоредбата на закона в частта относно договора за наем – чл. 228 ЗЗД – е ясна и е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика по приложението й относно задълженията на страните по наемното правоотношение. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по изложения правен въпрос, а развитие на правото има, когато произнасянето от въззивния съд по съществен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правна норма, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, което в случая не е налице.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С оглед на изхода на касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят разноски, документирани с договора за правна помощ в размер на 2000 лв.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №563/4.04.2012г. по гр.д. №3052/2011г. на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Л. Т. Г. от [населено място] разноски 2000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: