О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
[населено място], 07.04.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 244/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] – София срещу въззивно решение №130 от 19.10.2009г. по в.гр. дело №175/2009г. на Окръжен съд,[населено място] с което е потвърдено решение №7/12.03.2009г., по гр.дело №48/2008г. на Крумовградския районен съд. С последното са отхвърлени исковете на касатора срещу С. М. А. за заплащане на сумите от 6000лв. и 1309.32лв., представляващи изплатено от застрахователя на Й. А. Ш. застрахователно обезщетение и законна лихва. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и при пороци обективиращи приложението на всички касационните отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането на касатора е за уважаване на предявените искове.
В изложението, депозирано съгласно изискването на чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят се позовава на критерия за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото – за предпоставките визирани в чл.274, ал.1, т.2 КЗ за реализиране на регресните права на застрахователя, в случаите когато застрахователното събитие е настъпило следствие на техническа неизправност на МПС и предпоставка за уважаване на регресния иск е знанието на водача, че МПС е технически неизправно. Като допълнителна предпоставка се сочи т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – липсата на задължителна за съдилищата съдебна практика по приложението на правната норма налага нейното тълкуване. За да обоснове необходимостта от тълкуване на правната норма, касаторът представя определение №1 от 6.01.2009г., постановено по ч.т.дело № 204/2008г. на ВКС, ТК, първо отделение.
Ответникът по касация С. М. А. не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна във въззивното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК , а с оглед на изложението на касатора и данните по делото, настоящият състав на ВКС приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение на Крумовградския районен съд за отхвърляне на предявените от ЗК [фирма] срещу С. А. регресни искове, въззивният съд е преценил, че не са осъществени поддържаните от ищцовото дружество предпоставки по чл. 274, ал. 1, т.2 КЗ. Приел за недоказано ответникът, в качеството си на водач на МПС, с което е извършено ПТП, да е знаел, че управляваното от него МПС е неизправно и като не е спрял и не е взел мерки за отстраняването на възникнала по време на движението повреда по автомобила, както и че ПТП е възникнало в резултат на повредата. Съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза, според която не е могло да се установи, дали счупването на спирачния диск не е следствие на удара на автомобила в бордюра при ПТП или преди него, т.е. не е установено към кой момент управляваното от ответника МПС е било технически неизправно и ако тя е преди ПТП дали водачът е знаел за техническата неизправност на автомобила, за да бъде направен извод за виновно поведение на водача за неотстраняване на неизправността.
Въпросът за визираните в чл. 274, ал. 1, т.2 КЗ предпоставки за регресната отговорност на застрахования към застрахователя и по точно трябва ли да е налице знание на водача за техническото състояние на МПС, за да бъде ангажирана отговорността му, е въпрос е от значение изхода на делото, т. е. налице е първата задължителна предпоставка по чл.280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предвид факта, че по приложението на закона няма практика.
Ищецът ще следва да внесе ДТ в размер на 156.18 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок, считано от датата на съобщението, в противен случай делото ще бъде прекратено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №130 от 19.10.2009г., постановено по в.гр.дело № 175/2009 г. на Окръжен съд,[населено място].
УКАЗВА на ЗК [фирма]- София да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 146, 18 лв. в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на ДТ делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: