О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр.София, 14.07.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 901/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. В. от гр. С. чрез адв. М. С., срещу решение №5 от 12.06.2009г. по т.дело № 31/2009г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което признато по отношение на касатора, че П. И. И. от с.гр. не му дължи сумата от 9000лв., с основание запис на заповед от 15.10.2000г. за сумата от 54 000лв., предявен като частичен иск, въз основа на който има издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1093/2003г. на районен съд – С.. Жалбоподателят В. В. излага оплаквания за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на трите отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се претендира касирането му и независимо от довода за допуснати процесуални нарушения, иска постановяване на съдебно решение, с което да се отхвърли установителния иск като неоснователен. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поддържайки, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със практиката на ВКС по два въпроса: 1. за разпределението на доказателствената тежест в процеса и следва ли да се приеме от неявяването на ответника по иск по чл.124 ГПК за доказано твърдението на ищеца за липса на каузална сделка при издаването на записа на заповед, 2. обективираното върху записа на заповед признание на издателя за дължимост на сумата по менителничния документ доказва ли дължимост на сумата. В подкрепа на довода си за противоречиво решаване на поставените въпроси от съдилищата касаторът представя две решения на отделни състави на ВКС. Доколкото произнасянето на въззивния съд по двата въпроса е обусловило крайния изход на делото, жалбоподателят се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът П. И. И. не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл.283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство, касационната жалба срещу решението на Силистренския окръжен съд е процесуално допустима.
Съображения, че в случая е налице приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК въпрос са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за недължимост на сумата 9000 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1093/2003 г. на Силистренския районен съд въз основа на запис на заповед от 15.10.2000 г., въззивният съд е приел, че ответникът с неявяването си в съдебно заседание да отговори на поставените му въпроси, е създал пречки ищецът да установи, че задължението по записа на заповед е без причина, респ. ищецът се е освободил от презумцията по чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като той е предприел доказване на твърдението си. Твърдението на ищеца в исковата молба се свежда до факта, че издаването на записа на заповед е без кауза, т.е. зад задължението за плащане на сумата е лишено от основание. Не е възприето твърдението на ответника за признаване на задължението в записа на заповед от ищеца, с мотив, че изявлението при предявяване на записа на заповед има за последица прекъсване на давността, но не и признаване на дълга защото не съдържа основание за дължимост.
Поставеният от касатора въпрос за разпределение на доказателствената тежест между страните по предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК , респ. чл.254 ГПК отм. и неявяването на ответника по реда на чл.176 ГПК да отговори на поставени от ищеца въпроси – кое е каузалното правоотношение във връзка с издадения запис на заповед, достатъчно ли е да се приеме, че сумата по записа на заповед се дължи без основание, е въпрос който е обусловил решаващите изводи на съда за уважаване на иска, поради което е осъществена първата и основна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и втората допълнителна предпоставка – решението е постановено в противоречие с решение №60 от 11.І.1962г. по гр.дело №10021/61г. на І г.о. на ВС по приложението на чл.128, ал.1 отм., аналогичен чл.176 ГПК.
Доколкото противоречието е с решение на състав на ВС и същото не попада в обсега на решенията по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК определен в т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не е налице допълнителната предпоставка на т.1.
Не следва да се допуска до касационен контрол въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по иска по чл.254 ГПК отм. има установена съдебна практика. Въпросът “ ако при всяко оспорване на менителничния документ на стойност над 5000лв. ……ответникът – кредитор ще трябва да сочи и представя писмен договор, уреждащ каузалното правоотношение, то какъв би бил смисълът на правната уредба на записа на заповед” е поставен хипотетично, а не с оглед на конкретното дело. По такъв въпрос съдът не се е произнасял, не е обусловил решаващите му изводи, поради което не е изпълнена първата и основна предпоставка по чл.280, ал.1, ГПК.
Не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по втория материалноправен въпрос, поради обстоятелството, че липсва идентичност между разрешението по конкретното дело и това по решение № 1083 от 7.02.2008г. по т.дело №467/2007г. на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5 от 12.06.2009г., постановено по в.т. дело № 31/2009г. на Силистренския окръжен съд.
УКАЗВА на В. П. В. от гр. Варна да внесе по сметка на Върховния касационен съд ДТ в размер на 180 лв. в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представянето на вносна бележка за внесената ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: