1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
[населено място], 26.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№855/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Н. Д. Х. от [населено място] чрез пълномощника й адв.М. С. срещу решение № 307 от 20.06.2011г., постановено по гр.дело №493/2011г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 187/9.02.2011г. по гр.дело № 2612/2010г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторката иска отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Позовава се на критериите за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касация [фирма] излага подробно съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, за което не са налице предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право, при наличието на специалните предпоставки на т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение №187 от 9.02.2011г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил иска на Н. Х. срещу [фирма], с правно основание чл.124 във връзка с чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 50 000 лв. задължение по запис на заповед от 25.03.2002г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2002г. до окончателното й заплащане и сумата от 1000лв. разноски, за които дружеството – поемател на записа на заповед се е снабдило с изп. лист от 15.05.2002г. и има образувано изп. дело № 4200/2009г. при ЧСИ М. Б.. Решението е потвърдено с въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по съображения, че за ищцата не е изтекла погасителна давност за вземането на ответника, защото е налице валидно прекъсване на давността по смисъла на чл.116, ал.1, б”в” ЗЗД, в случая на предприето от кредитора принудително събиране на вземането, независимо от това дали е въз основа на съдебно или извънсъдебно изпълнително основание / чл.237 ГПК отм./ Съдът се е позовал на решение №810/ 25.03.1974г. по гр.дело №410/74 на ВС и по-новата практика на ВКС – давност не тече, докато трае изпълнителния процес за вземането, издаден въз основа на несъдебен акт или въз основа на влязло в сила решение. Поради липса на данни да е налице произнасяне от ДСИ, респ. на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, въззивният съд е приел, че не следва да се счита за прекратено изпълнителното производство при условията на чл.330, ал.1, б”д” ГПК отм., респ. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради което не може да се приеме, че е изтекла давността, чрез препращане към мотивите на окръжния съд на основание чл.272 ГПК.
Поставеният от касатора правен въпрос от значение за течение на давността: необходим ли е акт на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело или то се прекратява по силата на закона, ако взискателят не поиска изпълнението на изпълнителни действия в продължение на две години, обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по извода на въззивния съд, че за да бъде прекратено изпълнителното производство по чл.330, ал.1, б”д” ГПК отм. и чл. 433, ал.1, т.8 ГПК съдебния изпълнител трябва да се произнесе с акт за прекратяване на изпълнителното производство. Изводът противоречи на решение №31 от 9.09.2010г. по т.дело № 400/2009г. и № 76 от 7.06.2011г., постановено по т.д. № 634/2010г. на ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК, служебно известни на съда, в които се приема, че в хипотезата на чл. 330, ал.1, б”д” ГПК отм. прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, поради което не е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител. Поради което е налице и допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивното производсво ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване, затова съставът на ВКС, ТК, първо отделение
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307 /20.06.2011г., постановено по в.гр.дело №493/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на Н. Д. Х., със съдебен адрес в [населено място], [улица] да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 1000лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на платежното нареждане за внесената ДТ делото да се докладва Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: