Определение №422 от 8.6.2011 по ч.пр. дело №2607/2607 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 422

[населено място], 08.06.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1081/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – София срещу решение №236 от 4.05.2010г., постановено по т.дело № 2532/2009г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, V състав с което, след отмяна на решението от 24.04.2009г. по гр.дело №56/2008г. на Софийски градски съд, ФО са отменени решенията на общото събрание на акционерите на дружеството [фирма] – София от 27.03.2008г. Жалбоподателят иска отмяна на въззивното решение като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и като необосновано. В Изложението си към касационната жалба се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по формулираните правни въпроси: недопустимо е с допълнителна уточняваща молба да се въвеждат допълнителни основания за неправилност на решенията на общото събрание след изтичане на преклузивния срок по чл.74 ГПК, въпрос решен в противоречие с ТР № 1 от 6.12.2002г. на ОСТК на ВКС и от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото е въпросът налице ли е нарушение на материалноправни и процесуалноправни разпоредби, ако въззивният съд е приел, че въведените с допълнителната искова молба по чл.74 ТЗ основания за отмяна на решения на общото събрание са законно въведени, като ги е разгледал и на тяхно основание е отменил атакуваните с исковата молба решения на ОС.
Ответникът [фирма] – София в писмен отговор оспорва касационната жалба, като поддържа, че исковата молба е въведено основанието нарушение на процедурата по свикване на ОС, а кои клаузи на закона и на устава са нарушени е въпрос на доказване в процеса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното и процесуално право, обусловил изхода на делото и наличието на някоя от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
За да уважи искът по чл.74 ТЗ на ищеца [фирма] и отмени решенията на ОС на акционерите от 27.03.2008г. САС е приел, че е допуснато нарушение при свикване на събранието на акционерите и конкретно на чл.19.2 от устава на дружеството – задължение за свикване на ОС с писмената покана до акционерите, която не е била връчена на ищеца в тридесет дневен срок преди датата на събранието / чл.19.4 от устава/. Счетено, е че разпоредбата на чл.223, ал.3 ТЗ има диспозитивен характер и доколкото има уговорен и друг ред за свикване на ОС на акционерите, следва да се прилага този предвиден в устава на дружеството. Не е възприето възражението на ответника за преклудиране от разпоредбата на чл.74 ТЗ на въведеното с допълнителната молба основание за неправилност на решенията на ОС – невръчване на писмена покана за събранието лично на акционера – ищец в тридесет дневен срок преди провеждането му, по съображения, че в исковата молба е заявен довод за нарушение в процедурата за свикването, а с допълнителната искова молба са конкретизирани обстоятелствата с позоваване на конкретни норми от устава и ТЗ.
Налице са двете предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: може ли с допълнителна искова молба да се въвеждат допълнителни основания за отмяна на решения на ОС на съдружниците, респ. на акционерите след като е изтекъл преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, решен в противоречие с ТР №1 от 6.12.2002г. на ОСТК на ВКС по т.дело №1/2002г., произнасянето по който въпрос има отношение за евентуалната допустимост на въззивното решение / т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като поставения от касатора въпрос се обхваща от въпроса, по който се допуска касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №236/4.03.2010г., постановено по в.т.дело №2532/2009 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Указва на жалбоподателя [фирма] – София да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, в който срок следва да се представи и платежния документ в канцеларията на ВКС, ТК. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на платежния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top