О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 18.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 29.04. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1144 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „К. за технологии и иновации ”С.” АД гр.София, чрез адвокат Г. С. с вх.№8400 от 28.10.2009 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1119 от 14.07.2009 год. по гр.д.№2262/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, с което частично е изменено решение №25 от 06.04.2007 год. по гр.д.№1792/2006 год. на Софийския градски съд, ГК,І-12 състав в уважената част. С това решение първоинстанционният съд е уважил предявеният от М. Т. П. против дружеството-касатор иск с правно основание чл.286 ЗЗД за сумата 13 706.04 лв., представляваща неплатено начислено възнаграждение за заеманата от него длъжност като член на УС на ответното дружество за периода от 21.05.2001 год. до 30.04.2006 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска, като е отхвърлен до пълния предявен размер от 13 906.04 лв. Уважен е и обективно съединеният с него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 238 лв., като за разликата до пълния размер от 5 001.41 лв. е отхвърлен. С обжалваното въззивно решение присъденият размер на дължимото на ищеца по делото М. П. възнаграждение е намален на 13 266 лв., приет за установен чрез данните за него, съдържащи се в представените годишни счетоводни отчети, както и от изслушаната пред тази инстанция съдебно- счетоводна експертиза. Размерът на лихвата за забава е намален на 60.22 лв., определен съобразно нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД, като е прието,че вземането не е срочно, поради което дружеството е изпаднало в забава от датата на получаване на поканата за изпълнение на задължението. Софийският апелативен съд е отхвърлил възражението на дружеството- касатор за изтекла тригодишна погасителна давност на основание чл.111 б.”а” и б.”в” ГПК, като е приел, че не е установена периодичност на вземанията на ищеца. Не е уважил и възражението му за липса на решение на общото събрание за определяне възнаграждението на ищеца по смисъла на чл.116в, ал.1 ЗППЦК, защото на проведеното на 24.06.2003 год. общото събрание на дружеството е взето решение да не се променя месечното възнаграждение на членовете на УС. Въззивният съд е приел още, че невнасянето от ищеца на гаранция за своето управление по смисъла на чл.116в, ал. 5 ЗППЦК и чл.240 ТЗ не е основание да се откаже дължимото му възнаграждение.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.111 б.”а” и „в” ЗЗД и чл.116в, ал.1-5 ЗППЦК. Подържа, че неправилно въззивният съд е приел, че вземанията, произтичащи от договор за възлагане на управление не са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с общата петгодишна давност. Навежда довода, че осъществява дейността си като публично дружество, поради което при определяне възнаграждението на членовете на УС и предпоставките за неговото изплащане, следва да намерят приложение специалните императивни разпоредби на чл.116в от ЗППЦК, като неплащането на гаранция за управление от ищеца не може да се вмени във вина на дружеството, защото то не я е поискало.
Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Поставя следните правни въпроси от значение за изхода на делото: 1/Вземанията, произтичащи от договор за управление на търговско дружество не представляват ли периодични плащания и с каква давност се погасяват; Излага съображения,че този въпрос е разрешен от Софийския апелативен съд в противоречие с практиката на ВКС- решение№56 от 10.04.2009 год. по т.д.№11/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., в което е прието, че вземането за възнаграждение по договор за възлагане на управление се погасява с изтичане на тригодишна давност.
2/Съотношението на нормите на чл.116в, ал.1 и ал.6 ЗППЦК и тези на чл.240 ТЗ, като специални към общи, при определяне на дължимото възнаграждение на членовете на управителните органи на публичното дружество и предпоставките за неговото изплащане. Следва ли да се счита за определено възнаграждението на членовете на УС от общото събрание на ответното публично дружество по смисъла на чл.116в, ал.1 ЗППЦК, след като в протокола от общото събрание не е посочен размерът на възнаграждението, но събранието е взело решение да не се променя месечно възнаграждение на членовете на УС.
3/ Представлява ли пречка да се иска заплащане на дължимото възнаграждение на членове на УС на публично дружество не внасянето на гаранция по чл.116в, ал.5 ЗППЦК във вр. с чл.240 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за селектиране на касационната жалба, а по същество- нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставените от касатора „К. за технологии и иновации ”С.” АД гр.София въпроси са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Първият формулиран въпрос за погасителната давност за вземания от договор за управление е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Вторият и третият въпрос за реда за определяне на възнаграждението на членовете на управителните органи на ответното публично дружество и предпоставките за изплащането му представляват основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поради липса на съдебна практика, разрешаването им ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1119 от 14.07.2009 год. по гр.д.№2262/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, в частта, с която е оставено в сила решение №25 от 06.04.2007 год. по гр.д.№1792/2006 год. на Софийския градски съд, ГК,І-12, в частта, с която „К. за технологии и иновации ”С.” АД гр.София е осъдена да заплати на М. Т. П. на основание чл.286 ЗЗД сумата 13 266 лв. неизплатено възнаграждение за периода 21.05.2001 год. до 30.04.2006 год., ведно със законната лихва, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 60.22 лв. обезщетение за забава за периода от 10.05.2006 год. до 22.05.2006 год.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 266.52 лв. и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на І Т.О. за насрочване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: