О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
София, 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.11. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1882/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат С. С., с вх.№1225/04.02.2013 г. на Великотърновския окръжен съд, срещу Решение №564 от 04.01.2013 г. по т.д.№158/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното уважително решение, са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.266 ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца за сумата 21 687.60 лв., представляваща неизплатена част от сумата по фактура №2407/15.07.2011 г. за извършени от ищеца СМР, ведно със законната лихва от 21.07.2011 г., както и обективно съединеният с него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането за сумата 2 270.43 лв., мораторна лихва за периода 16.07.2010 г. до 20.07.2011 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Правопораждащите факти за така предявените искове са следните: по заявление на касатора-ищец [фирма] е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с длъжник [фирма] за сумата 21 687.60 лв., представляваща част от неизплатената сума по фактура №2407/15.07.2010 г. за извършени СМР на посочения обект, общо в размер на 28 073 лв. Длъжникът [фирма] е направил възражение по чл.414, ал.1 ГПК, което е наложило предявяването от [фирма] на настоящите искове за установяване съществуване на вземането по главницата за неразплатени СМР на стойност 21 687.60 лв. и мораторна лихва за сумата 2 270.43 лв. За да уважи така предявените искове, Великотърновския районен съд е приел, че извършените от ищеца СМР са изпълнени съобразно сключения между страните на 20.02.2008 г. Договор за строително-монтажни работи. Договореният обект- кабелно ел.захранване и трафопост за многофамилна жилищна сграда е изпълнен с несъществени отклонения, които не влияят в значителна степен на стойността му. Поради приетата липса на доказателства за направени от възложителя възражения за некачествено извършени СМР, съдът е приложил презумпцията на чл.264 ал.3 ЗЗД за приемане на извършените СМР, така както са описани в акт обр.19. Първоинстанционният съд е обсъдил и доказателствената стойност на фактурата, осчетоводена при ответника, включена в дневника за покупки, и извършените от него две частични плащания по нея, израз на съгласието му да плати стойността на фактурираните СМР.
С обжалваното въззивно решение Великотърновският окръжен съд, като се е позовал на изслушаната пред районния съд съдебно-електротехническа експертиза, е приел, че кабелното ел.захранване и трафопостът не са изградени съобразно одобрения проект. След като е обсъдил, че окончателното извършване на строителството не е установено с протокол от приемна комисия по смисъла на чл.3 от Договора за строително-монтажни работи и че акт обр.19 и издадената въз основа на него фактура №2407/15.07.2010 г., не са подписани от упълномощеното длъжностно лице по смисъла на чл.14 от Договора, въззивният съд фактически е счел, че липсва приемане на извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД. Такова приемане не може да се презюмира по реда на чл.264, ал.3 ЗЗД, защото с оглед на направеното в отклонение от проекта подземно трасе на ел.кабелите, недостатъците в строителството не са могли да бъдат открити при обикновения начин на приемане. Прието е още, че в тази връзка е неприложима и нормата на чл.301 ТЗ за потвърждаване от възложителя на извършените от негово име действия.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Позовава се на допуснати нарушения на материалния закон- чл.264, ал.2 и ал.3, ЗЗД, както и на чл.301 ТЗ. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради избирателното обсъждане от съда на доказателствата по дело.
Формулира правни въпроси, които могат да се обобщят в чети групи: 1.За доказателствена сила на окончателният доклад по чл.166 ЗУТ и може ли да се обори с еднолична съдебна експертиза; с подписването му от лицето, упражняващо строителния надзор, удостоверява ли се приемане на извършената работа; след като възложителят не се е противопоставил на окончателния доклад, намира ли приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ; може ли да се приеме, че след като възложителят е осчетоводил издадената фактура и е ползвал данъчен кредит по нея, е приел извършената работа. 2.За задължението на съда в мотивите си да обсъжда всички доказателства по делото, установяващи действително извършените СМР. По тези две групи въпроси подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК; 3. „Може ли възложителят да направи възражения за неизпълнение на договора за строителство, след като същият е приет от него чрез окончателния доклад на лицето за строителен надзор”.По този въпрос се позовава се на допълнителния критерии за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. 4.„При договори за строителство/неформален договор за изработка/, окончателно извършената реална работа се определя от договора към момента на сключването му или от действително извършените СМР”. Може ли да се приеме, че има неточно изпълнение на СМР, при положение че има отклонение от договора за изработка, но обектът е приет с окончателен доклад на строителния надзор на възложителя, възложителят е осчетоводил фактурата за извършените СМР, ползвал е данъчен кредит, платил е част от задълженията по фактурата и ползва обекта? Осчетоводяването на задължението на длъжника, ползването на данъчния кредит и извършването на плащане по фактурата, конкретизираща задължението, макар работата и да не е приета лично от управителя, води ли до извод за приложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ” По тези въпроси подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касация по поставените правни въпроси за доказателствената стойност на окончателния доклад по смисъла на чл.166 ЗУТ. Въззивният съд не е обосновал правните си изводи с него, а съгласно т.1 на ТР 1-2010 ОСГТК значим за изхода на делото е правният въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като приложените две решения на ВКС, поради липсата на обективна идентичност с обжалваното въззивно решение, въобще не доказват постановяването му в противоречие с тях. В тези решения ВКС въобще не се е произнасял по доказателствената стойност на окончателния доклад по смисъла на чл.266 ЗУТ, като в приложеното решение №34 от 22.02.2010 г. по т.д.№588/2009 г.на ІІ Т.О., поради липсата на противопоставяне от страна на търговеца- изпълнител, е презюмирано неговото съгласие, но по двустранен протокол за установяване неизпълнени и лошо изпълнени СМР, който протокол за изпълнителя е подписан от лице без представителна власт. С решение №37 от 01.04.2009 г. по т.д.№106/2008 г. на ІІ Т.О. ВКС се е произнесъл по приложението на чл.301 ТЗ, в хипотезата, когато е сключен договор от името на търговец без представителна власт, и той не се е противопоставил на нея веднага след узнаването й.
Втората група въпроси също не представляват общото основание за селектиране на касационната жалба. Чрез тях касаторът допуска смесване на основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси представляват обобщаване на подържаното от него основание за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но по тях ВКС не може да се произнесе във фазата по чл.288 ГПК. При това не е налице и подържаният допълнителен критерии за селектиране на касационната жалба- този по чл.280, ал.,т.1 ГПК. В приложеното решение №100 от 21.07.2011 г. по гр.д.№1000/2001 г. на ІІ Г.О. като съществено процесуално нарушение е посочено липсата на разясняване на делото от фактическа страна във връзка с необходимостта от извършване на нова техническа експертиза, свързана с установяване реалното съществуване на имота с оглед предпоставките на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, а не за необсъждане на доказателства по делото.
Формулираният въпрос № 3 за възможността „възложителят да прави възражения за неизпълнение на договора, след като същият е приет от него чрез окончателния доклад”, също не е обусловил изхода по делото. Както бе посочено по-горе, Великотърновският окръжен съд никъде не е обсъждал окончателния доклад по чл.166 ЗУТ, още по-малко никъде не се е произнасял по въпроса дали чрез него възложителят е приел изпълнените СМР. Решаващият му извод е направен, поради липсата на предпоставките на чл.264 ал.3, ЗЗД за презюмиране на приетата работа, което означава, че въззивният съд е приел, че извършените СМР не са приети от възложителя по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД.
Поставените от касатора правни въпроси, групирани под №4, с изключение на въпроса за правното значение на осчетоводяването на фактурата, ползването на данъчен кредит по нея и извършеното частично плащане, също не са обусловили изхода по делото. Те са обвързани с твърдяното от касатора приемане на извършената работа от възложителя чрез окончателния доклад по чл.166 ЗУТ, по който въпрос Великотърновският окръжен съд въобще не се е произнасял.
Обжалваното въззивно решение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол само по последния от групираните в т.1 правни въпроси, а именно: Осчетоводяването от възложителя на издадената фактура за извършени СМР, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично плащане на задълженията по нея, представлява ли приемане на извършената работа, при наличие на допълнителният критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК Трайно установена е практиката на ВКС в смисъл, че дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба, или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл вж. решение № 42 от 15.04.2010 г. по т.д.№593/2009 г. на ІІ Т.О. и решение №47 от 08.04.2013 г. по т.д.№137/2012 г. на ІІ Т.О., постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращи задължителна съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №564 от 04.01.2013 г. по т.д.№158/2012 г. на Великотърновския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 479.16 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това в същия срок.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: