О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
[населено място], 22.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №155 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и образувано по касационна жалба на Н. – София срещу решение №246/14.05.2010г., постановено по т.д. № 63/2010г. на САС, ТО, шести състав, с което е обезсилено
решение №859 от 18.11.2009г. на СГС, постановено по т.дело №1427/2006г. и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл.694 ТЗ. С допълнително решение № 483/8.11.2010г. САС е отхвърлил искането на [фирма] в несъстоятелност за допълване на решението в частта за разноските и е допуснал поправка на явна фактическа грешка в решението от 14.05.2010г. като в диспозитива на решението се чете и “Осъжда Н..да заплати на основание чл.64, ал.2 ГПК отм. направените по делото разноски в размер на 3300 лв.” Касаторът НАП иска отмяна на въззивното решение като неправилно. Позовава се на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] в несъстоятелност в писмен отговор излага съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение е обусловена от наличието на някоя от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
СГС е сезиран с иск по чл.694 ТЗ от А. за установяване на парично вземане на държавата срещу несъстоятелния длъжник [фирма], за не приети от синдика публично вземане, установено по ДРА №89/16.07.2003г., публично вземане установено с ДРА №295 /25.10.2002г. и публично вземане, установено с разпореждане №2217/30.04.2003г. Установителните искове са уважени от СГС изцяло за вземанията по първите два ДРА и частично по третия акт. За да уважи исковете съдът е прие, че актовете са влезли в сила след откриване на производството по несъстоятелност, поради което на основание чл. 687, ал.2 ТЗ във връзка с чл.17, ал.5 Д. отм. синдикът е бил задължен да впише предявените от АДВ вземания в списъка на приетите вземания, поради липсата на възможност за оспорването им по гл. ІV на ТЗ. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото САС е приел за недопустимо
воденето на установителен иск за вземания, които са възникнали след откриване на производство по несъстоятелност и обявяването на [фирма] в несъстоятелност с решение от 23.09.2002г. Липсата на правен интерес, като положителна процесуална предпоставка за установителния иск, въззивният съд е обосновал с разпоредбата на чл.616, ал.1 ТЗ ред. до изм. ДВ бр.38 от 2006г., съгласно която масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за обявяване в несъстоятелност / ред. до изм. ДВ бр.38 от 2006г./.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че са налице както основната, така и допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за допустимостта на установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ на АДВ, заместена в процеса от Н. / параграф 36, ал.1 от ПЗР на ЗИДДДОПК от 1.01.2010г./ за установяване на публични държавни вземания, установени с влезли в сила данъчни актове след датата на откриване на производство по несъстоятелност. По делото е представено решение №990 от 30.01.2008г., постановено по т.дело № 581/2007г. на ВКС, ТК, състав на ІІ о., с което е разгледан по същество иск по чл.694, ал.1 ТЗ между [фирма] в н. и А. за публични държавни вземания, установени с влезли в сила ДРА след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Решението е постановено при действието на ГПК отм., поради което няма задължително за съдилищата приложение и поради тази причина не е налице критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед на допускането на касационното обжалване по критерия по т.2, не е налице допълнителния критерии по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №264/14.05.2010г., постановено по в.т.дело № 63/2010 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: