1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
[населено място],01.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 274/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 248, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение №209 от 29.09.2011г., постановено по ч.т.дело №291/2011г. на Върховния касационен съд, ТК, с което в производство по чл.248 ГПК Н. В. И. от [населено място] е осъден да заплати на Н. И. Н. от с.гр. разноски в размер на 450 лв. Частният жалбоподател Н. И. иска отмяна на определението, като излага оплаквания за недопустимо прекратяване на производството по делото и непроизнасянето му по “искова молба” – молба за отмяна по чл.303 ГПК за установяване на престъпни обстоятелства от Н.. Счита, че са нарушени правата му на справедлив процес.
Ответникът по частната жалба Н. И. Н. в писмен отговор поддържа становище за недопустимост на частната жалба, алтернативно за неоснователност.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по т.дело № 291/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. е образувано по молба на инж. Н. В. И. по чл. 303 ГПК за отмяна на определение № 1479/28.01.2010г. на СГС, потвърдено с определение №829/19.05.2010г. на САС. С определение № 61/5.04.2011г. състав на ВКС, ТК е оставил без разглеждане молбата за отмяна. С молба вх. № 3563/14.04.2011г. ответникът по молбата за отмяна Н. Н. е поискал от ВКС да му бъдат присъдени направените в това производство разноски от 900 лв., поискани с писмен отговор към молбата от 21.03.2011г., документирани с договор за правна защита и съдействие от същата дата. Възражението на молителя по молбата на Н. е разгледано от състава на ВКС и като възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, поради което вместо заплатеното от ответника по молбата на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение от 900 лв., е присъдена сумата от 450 лв.
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Чл.78, ал.3 ГПК дава право на ответника да иска заплащане на направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. При отхвърляне изцяло на иска ответната страна има право на всички направени по делото разноски. Правилото е приложимо и за производството за отмяна по чл.303 ГПК. Ответникът по частната жалба Н. е упражнил правото си по чл.306, ал.3 ГПК да депозира отговор по молбата за отмяна, както и да иска присъждане на разноски за това производство. В изпълнение на чл.81 ГПК, която задължава съда при приключване на делото в съответната инстанция да се произнесе по искането за разноски, съставът на ВКС, ТК при своевременното подаване на молбата от Н. по чл.248, ал.1 ГПК, се е произнесъл с допълнително определение по искането за разноски, намалено при съобразяване на чл.78, ал.5 ГПК и Наредба №1/19.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за определяне на минималните адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна. Обжалваното определение като съобразено със закона ще следва да бъде потвърдено, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА на определение № 209/29.09.2011г., постановено по т.дело № 291/2011г. на Върховния касационен съд, ТК, състав на първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: