О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 03.06.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1114 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Г. К., приподписана от адвокат Е. М., срещу решение от 06.07.2010 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІІ „Г” състав по гр.д. № 607/2010 г., с което е потвърдено уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по предявен установителен иск срещу касатора от [фирма] за дължимост на ползвана и незаплатена топлоенергия.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
Третото лице-помагач – [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:
Пред СРС е предявен установителен иск от [фирма] по чл.422 ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че П. Г. К. дължи на дружеството сумата 1967.59 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода м. март 2004 г. до м. април 2007 г. ведно със законната лихва и мораторна лихва за посочен период в размер на 669.13 лв. Искът е частично уважен от СРС – за 1441.59 лв. главница и 658.32 лв. мораторна лихва, чието решение е потвърдено от СГС. СГС е приел, че ответникът дължи стойност на ползваната и незаплатена топлоенергия, тъй като е потребител на такава. Размерът на ползваната топлоенергия е установен от събраните по делото доказателства, включително изслушани експертизи. Прието е, че в случая претенциите на ищеца се погасяват с петгодишна давност за главницата и тригодишна давност за лихвата.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК каква е приложимата в случая погасителна давност, като счита, че е релевантна тригодишната давност, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – решение № 168/22.12.2009 г., а не петгодишна погасителна давност, както е приел СГС. Поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е в противоречие с практика на ВКС и разрешаването на въпроса за приложимата в случая давност е от значение за развитие на правораздаването.
Приемайки приложимост на петгодишна погасителна давност за главницата, СГС е постановил решението си по този въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика /т.2 от ТР №1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, обективирана в решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Ето защо по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението на СГС, но на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а не на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, както се поддържа, тъй като цитираната съдебна практика на тричленен състав на ВКС е по реда на новия, а не отменения ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед наличието на задължителна съдебна практика, обективирана в цитираното решение, с което въззивното решение е в противоречие и постигане целите за уеднаквяване на съдебната практика при допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
На основание чл. 18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 42.00 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „Г” състав по гр.д. № 607/2010 г.
УКАЗВА на касатора – П. Г. К., да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 42.00 лв. /четиридесет и два лева/ в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След внасяне на таксата, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.