О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 04.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 459 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “А”О. срещу решението от 28.05.2008 год. по гр.д. № 596/2007 год. на Бургаски окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на “М”ЕО. срещу тази част от решението от 02.05.2007 год. по гр.д. № 2462/2006 год. на Бургаски районен съд с която са били уважени предявените от “А”О. обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД. Като е счел, че исковете на “А”О. , са неоснователни, въззивният съд ги е отхвърлил до размера до който са били уважени от БРС.
Предявени са общо 7 обективно съединени иска с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за доставени стоки и с правно основание чл.258 и сл. ЗЗД (подвид “услуги”) за които са съставени 7 бр. Фактури. Претендирано е и обезщетение за забава на основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел за доказани извършените продажби на гуми и джанти по 3 от фактурите, съответно за 1090.01 лв.; за 1392 лв. и за 396 лв. Присъдил е обезщетение за забава при плащането на посочените суми. Отхвърлил е останалите обективно съединени искове.
Въззивният съд е бил сезиран с жалбите и на двете страни по спора. Счел е за частично основателна жалбата на “М”ЕО. , поради което е отменил решението на БРС в частта с която са били присъдени сумите 1392 лв. и 396 лв. и акцесорните искове за обезщетения за забава при плащането им.
Както бе посочено по-горе, “А”О. обжалва решението в частта с която исковете му (по 6 от фактурите) са били приети за неоснователни, както и акцесорните към тях искове за обезщетение за забава.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва формулировка кои са съществените материалноправни и процесуално правни въпроси по които се е произнесъл въззивния съд. Посочени са всички основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК “М”ЕО. е депозирал отговор в който изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване и по основателността на самата жалба.
Твърдението на касатора е, че при постановяване на своето решение съдът “се е произнесъл погрешно и в противоречие с практиката на ВКС по основни съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, което произнасяне е довело до неблагоприятен изход на делото” за него. Следва посочване на практика по чл.301 ТЗ, чл.55 ТЗ и чл.20а ЗЗД в противоречие с която според касатора е постановено въззивното решение.
Неясна е квалификацията по чл.280 ал.1 ГПК по първия от поставените въпроси, дори ако се приеме, че е свързан със срока за потвърждаване по чл.301 ТЗ, въпреки се не е изрично формулиран така. По идентичен с използвания в самата жалба начин, в изложението са възпроизведени пасажи от мотивите на решения на ВКС-Търговска колегия и на АС на БТПП. Т.е. не се касае за задължителна или противоречива практика на ВКС по смисъла на т.1 или т.2 на чл.280 ал.1 ГПК.
Като аргумент за неправилно прилагане на чл.55 ТЗ (без отново да е формулиран съществения въпрос) е посочено решение на Варненския апелативен съд, което е обжалваемо и няма данни да е влязло в сила. Т.е. не съставлява “практика” по смисъла на закона.
В изложението се сочи, че е нарушен чл.20а ГПК, тъй като съдът не е обсъдил представения по делото “Договор за разсрочено плащане”. Дори това действително да би било така и това да би довело до неправилност на решението – чл.281 т.3 ГПК поради необоснованост или нарушение на процесуалния закон, но не съставлява основание за допускане на касационен контрол.
Позоваването на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е бланкетно, като тезата за развитието на правото се свързва конкретния срок за потвърждаването по чл.301 ТЗ.
Разноски за настоящата инстанция от страна на ответника не са претендирани и не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 97 от 28.05.2008 год. по гр.д. № 596/2007 год. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.