3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………….
С.,……………………………….2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
ч.т.дело № 576/2009 година
Производство по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 519 от 23.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 486/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 12.01.2009 г. по т.д.№ 2315/2008 г. на Софийски градски съд. С последното първоинстанционният съд е разделил производството и искът за заплащане на неустойка по договор за строителство от 13.12.2006 г. с [фирма] е изпратен по подсъдност на Софийски районен съд.
В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението и искане за отмяната му.
Ответникът по частната жалба [фирма] в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Частната жалба на настоящия жалбоподател е счетена за процесуално недопустима от въззивния съд на две основания – на първо място като просрочена и на второ поради необжалваемост на определението за разделяне на производството.
Д. на частния жалбоподател за незаконосъобразност на направения с обжалваното определение извод за просрочие на жалбата му е основателен. Същият е изграден въз основа на отбелязване върху отрязъка на призовката на датата на връчване, върху която има нанесена корекция без отбелязване, че тя е извършена от длъжностното лице по призоваване. Очевидно е, че коригирана е цифрата 1, което налага извода, че връчването на съобщението до жалбоподателя е извършено на 21.01.2009 г., а не на 20.01.2002 г., както неправилно е приел въззивния съд. При това положение се налага извода, че частната жалба, подадена като пощенска пратка на 27.01.2009 г. е процесуално допустима в срочно отношение, но е недопустима на второто от посочените от въззивния съд основания.
Определението на Софийски градски, с което е разделил първоинстанционното производството по предявените от жалбоподателя искове по чл. 266 ЗЗД и чл.92 ЗЗД е постановено по реда на чл.210, ал.2 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съществуващата между предявените искове връзка налага тяхното съединяване и съвместно разглеждане, поради което разделянето им е незаконосъобразно. Постановеният от първостепенния съд съдебен акт е по повод предмета на делото и за него процесуалният закон не предвижда инстанционен контрол по реда на обжалването му, нито по характера си е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Напротив, преценката за възможността за съвместно разглеждане на искови претенции е изцяло в дискрецията на сезираният с тях съд. Обективното им съединяване от ищеца, както и разделянето на исковете е продиктувано от съображения за процесуална целесъобразност, поради което то не може да бъде наложено по пътя на обжалването.
По изложените съображения обжалваното определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 519 от 23.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 486/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: