ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106
Гр.София, 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.№ 4494 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал. 1 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.07.2008г. по гр.д. № 250/2008г. на Русенски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.240 ЗЗД
Жалбоподателят И. П. Н. поддържа, че решението съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата -основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал. 1 ,т. 1 -3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационното обжалване не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 18.02.2008г. по гр.д. №3010/2007г. на Русенски PC, е осъдил жалбоподателя И. П. да заплати на А. М. Ю. и М. Ю. сумата 6 842,80лева, представляваща невърнат заем по договор от 01.07.2002г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2007г. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е получил реално от праводателката на ищците Б, за времето от 04.07.2002г. до 20.09.2002г., суми в размер общо на левовата равностойност на 543ОЩД. По предявен като частичен иск жалбоподателят е бил осъден с влязло в сила решение по гр.д. №1221/2007г. по описа на Русенски PC да върне сумата от 2600 лева, като част от главница в размер на 9 424,80лева. С обжалваното решение, съдът като е зачел силата на присъдено нещо на постановеното решение по частичния иск с оглед разпоредбата на чл.220, ал.1 ГПК/отм./, както и факта, че остатъкът от заетата сума все още не е върнат от жалбоподателя, го е осъдил да заплати същата на ищците.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба на 04.08.2008г. процесуалният представител на жалбоподателя е приложил и становище по допустимостта на касационното обжалване. В същото поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, касаещ характера на договора, а именно пренебрегвайки факта, че същият е реален такъв и е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата, че предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Представя решение от 31.05.2007г. по т.д. №956/2006г. на ТК на ВКС, решение от 10.03.2006г. по гр.д. №47/2005г. на П-ро г.о. на ВКС. Представя също така решение от 17.12.2003г. по гр.д. №2682/2002г. на Софийски апелативен съд, решение от 02.05.2001г. по гр.д. №286/2000г. на Д. PC и решение от 24.03.2008г. по гр.д. №6513/2007г. на Русенски PC, в които е застъпено становището, че договорът е реален.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно характера на договора като реален такъв. В константната си практика ВКС нееднократно е застъпвал становището, че договорът за заем е реален, но за сключването му не е необходима писмена форма за действителност. Главното задължение възниква по силата на постигането на съгласие и на предаването на сумата. Друг е въпросът за доказването на договора като юридически факт, но правните последици /задължение на заемателя да върне заетата сума/ възникват по силата на факта, без да е необходимо писменото му оформяне. В съответствие именно с тази практика съдът е приел в обжалваното решение, че реалното получаване на сумите от жалбоподателя се установява от факта, че той е подписал 9броя разходни касови ордери, удостоверяващи получаване на суми от него от праводателката на ищците Б.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не е налице и соченото в тази жалба основание за допускане на обжалването, а именно не е разрешен съществен правен въпрос от значение за развитието на правото -чл.280, ал.1, т. З ГПК. В жалбата не са изложени сериозни аргументи за това как приетото от въззивния съд разрешение за това, че отношенията между страните следва да се уредят като такива по договор за заем влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитие на правото, при наличие на непротиворечива практика на ВКС даваща същото разрешение на въпроса за характера на договора като реален такъв, каквото е дадено и в обжалваното решение.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи решения, с които да е разрешавай противоречиво от съдилищата въпросът за характера на заемния договор като реален такъв.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Поддържаните в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като те могат да бъдат предмет на разглеждане само ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.07.2008г. по гр.д. № 250/2008г. на Русенски окръжен съд по жалба на И. П. Н. на основание чл.280, ал.1,т.1-ЗГПК. ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ