О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 456
София, 16.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 315/ 2010 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 във вр.с ал.1 т.2 ГПК .
М. И. С. от гр.К. обжалва и иска да се отмени Разпореждане Nо 156 от 13.04.2010 г. по гр.д. Nо 1094/2009 година на Софийския окръжен съд , с което е върната като нередовна –липса на представен вносен документ за заплатена ДТ и липса на изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, касационна жалба с уточнени основания за допустимост на касационното обжалване срещу Решение Nо 83 от 17.02.2010 година по същото дело. Поддържа се, че обжалваните разпореждане е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното разпореждане, окръженият съд в правомощията си на администриращ редовността на подадената касационна жалба съд , е разпоредил връщането на същата , приемайки, че дадените указания за представяне на платежен документ за внесена ДТ и на надлежно изложение по см. на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК с уточнени основания за касационно обжалване , не са изпълнени.
Разпоредбата на чл. 285 ал.1 ГПК, чл. 286 ал.1 т.2 във вр. с чл. 284 ал.3 т.1 ГПК са приложени точно и процесуалните действия на администриращия съд, с които са дадени указания на страната за отстраняване недостатъците на подадената касационна жалба срещу въззивното решение , не страдат от релевираните от жалбоподателя пороци.
Касационното производство може да бъде инициирано само въз основа на редовна касационна жалба. Разпоредбите на действащия от 2007 г. ГПК, вменят на въззивния съд изцяло задължението по проверката редовността на касационната жалба -арг. на чл. 285 ал.2 ГПК- само редовната касационна жалба с разменените книжа се изпраща на ВКС.
Правилно и законосъобразно, в изпълнение на вменените от законодателя процесуални задължения ,администриращият съд е задължил касатора М. И. С. /разпореждане за оставяне без движение на касационната жалба от 19.03.2010 година / „ да уточни основанията за неправилност на обжалваното решение и тези за допустимост на касационното обжалване , да представи точно и мотивирано изложение, да посочи точно в какво се състои искането му , както и да представи приложения- в т.ч. документ за внесена ДТ”.
Правилно, с оглед на данните по делото, направеното уточнение с молбата-допълнение Nо 12.04..2010 година: 1./ че основанието за допустимост на касационното обжалване е чл. 280 ал.1 т.3 ГПК „ предвид обстоятелствата , възникнали по отношение на обекта на правото на собственост и по специално производството по открито наследство” , налагащи / според касатора / съединяване на исковете, 2./ основанията за отмяна са чл. 281 т.2 ГПК и чл. 281 т.3 ГПК и 3./ предвид приложените документи е направено искане за произнасяне от Председателя на съда , без да се уточни за какао се иска произнасянето, администриращият съд е мотивирал решението си за неизпълнение на дадените указания и връщане на касационната жалба.
Определението е правилно.
Дължимата ДТ в размер на 30 лв. за производството по проверка допустимостта на касационното обжалване е от категорията на простите, безусловно дължими ДТ. Те не се определят с оглед на обжалваемия интерес по делото, поради което и не подлежи на преценка на Председателя на съда дължимостта им , т.е. не може да има освобождаването от този вид ДТ, без значение на доказателствата „ за реалните обстоятелства” , твърдяни от жалбоподателя.
Основанията за допустимост на касационно обжалване се регламентират от чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК и за да се произнесе съдът следва да има конкретно формулиран съществен материално правен или процесуално правен въпрос от страната, който съответно да е в противоречие с практиката на ВС и/или ВКС, или да е разрешаван противоречиво от съдилищата , или да се касае до хипотеза, чието разрешаване, поради липса на практика по сходни хипотези към момента, от касационната инстанция би допринесло до еднакво приложение на закона и развитие на правото.
Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната -касаторът изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване.Това е ново изискване за страната , която не е доволна от получения резултат от въззивното решение, поради което правилно административния съд е акцентирал за точното изпълнение на това изискване на законодател. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното от законодателя приложно поле не може да се припокрива с основанията за обжалване, тези основания, установени в чл. 281 ГПК са различни от основанията за допускане на касационното обжалване и това следва да личи от касационната жалба.
Произнесеното в изпълнение на закона и посочения смисъл определение на окръжният съд като администриращ съд , в рамките на вменените му от законодателя процесуални задължение, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 279 във вр. с чл. 278 във вр. с 272 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТЪРЖДАВА Разпореждане Nо 156 от 13.04.2010 г. по гр.д. Nо 1094/2009 година на Софийския окръжен съд , с което е върната като нередовна, касационна жалба вх. Nо 669/15.03.2010 година, заявена от М. И. С. от гр.К. срещу Решение Nо 83 от 17.02.2010 година по гр.д. Nо 1094/2009 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: