О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 10.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4072 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 21797/ 27.07.2017 год. на А. В. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. Б.- АК- В. и касационната жалба вх. Nо 21852/ 27.07.2017 год. на Н. С. С. и Х. В. С. и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. С. А.-АК- В., срещу въззивно Решение № 1048 от 26.06.2017 год. по гр. възз. д. Nо 1575/2016 год. на Окръжен съд- Варна по чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 52 ЗС.
С посоченото решение, Окръжен съд- Варна, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил Решение № 2393 от 16.06.2016 год. по гр.д. No 16282/2015 год. на Районен съд- Варна по отхвърлените субективно съединени искове чл. 109 ЗС и е постановил ново решение , с което е уважил иска на Г. К. Г. срещу Н. С. С., А. В. С. и Х. В. С. на основание чл.109 ЗС във вр. с чл. 52 ЗС , като последните трима са осъдени да премахнат две саморасли неплодни дървета- копривка и американски ясен, поради нарушени отстояния от имота на съседа.
С касационна жалба вх. Nо 21797/ 27.07.2017 год. на А. В. С. се поддържат доводи за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК/ в редакция преди изм. ДВ бр. 86 от 2017 г./ с довод , че с обжалваното решение по въпросите: 1/ приложима ли е нормата на чл. 52 ЗС за съсобствен имот при спор между съсобственици, а не между съседни имоти; 2/ възможно ли е изразът: „ до имота на съседа“, в правната норма на чл. 52 от ЗС да се тълкува (разбира) до имота на съсобственика; 3/ ако императивната норма на чл. 52 ЗС е неприложима за съсобствен имот ( при отсъствие на претенции от съседните имоти), следва ли ищецът въззивник да докаже наличието на неоснователно действие или бездействие, както и на обстоятелствата, които му пречат да упражнява своето право в пълен обем, както и съдът да се произнесе в мотивите си относно тези обстоятелства; 4/ възможно ли е при незаконно строителство от страна на ищеца, той да черпи права по чл. 109 ЗС, като същевременно нарушава правата на съсобствениците си в съсобствения им имот по същата правна норма, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 430/ 27.10.2010 год. по гр.д. № 312/2010 год. –II г.о. на ВКС, Решение № 60/ 29.05.2014 год. по гр.д. № 7375/2013 год. –II г.о на ВКС, въпросите са противоречиво разрешавани от съдилищата-Решение № 1506/1993 год. на ВС , Решение № 414/1999 год. на ОСГК на ВС.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1,т. 3 / в редакция преди изм. ДВ бр. 86 от 2017 г./ по въпросите: 1/възможно ли е без правно основание, след като вещото лице по СТЕ е отбелязало, че става дума за ПИ с идентификатор 10135.3517.283 и съдът е отбелязал това обстоятелство в решението си, без да е налице делба между съсобствениците, нито разпределение на ползването по официален ред, съдът да твърди в мотивите си, че съществува граница между имота на ищеца и ответниците, като че ли става дума за два самостоятелни имота; 2/ възможно ли е съдът да разглежда собствеността на ищеца и тази на ответниците като самостоятелни ПИ, след като това противоречи на чл. 19 от ЗУТ за минимална площ на поземлен имот; 3/ възможно ли е да де даде ход на делото пред първата инстанция, по иск с правно основание чл. 109 ЗС, без да са представени по делото доказателства за собственост на ищеца; 4/ възможно ли е да се представят доказателства за собственост по иск с правно основание чл. 109 ЗС чак във въззивната инстанция, без това да е сторено пред първоинстанционния съд. Ако това е възможно при условията на чл. 146, ал. 2 ГПК (когато съдът не е указал на страната за кои факти не сочат доказателства), в този случай каква е процесуалната защита на ответната страна, която е лишена от правото да заведе насрещен иск за незаконно строителство на ищеца, както в конкретния случай при представяне на тези „нови“ доказателства и има единствено възможността за предявяване на инцидентен установителен иск ( по оспорване на доказателствата), по които няма да има произнасяне от първоинстанционния съд, а въззивният не ги допуска с различни мотиви , неподлежащи на обжалване с оглед на уеднаквяване съдебната практика и за еднаквото и точно прилагане на закона.
С подадената от Николинка С. С. и Х. В. С. касационна жалба вх. Nо 21852/ 27.07.2017 год. се поддържат доводи за необоснованост, съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК/ в редакция преди изм. ДВ бр. 86 от 2017 г./ с довод , че с обжалваното решение по въпросите: 1/ възможно ли е въззивният съд без мотиви да тълкува разширително чл. 52 ЗС, който се отнася до съседни имоти, не за съсобствен имот, както е в случая; 2/ може ли съсобственик на имот да черпи права от факта, че в нарушение на правилата е построил незаконно пристройка до процесните дървета и може ли съсобственик на имот да твърди, без да го е доказал, че дърветата пречат на незаконната му пристройка в имота и да иска те да бъдат отсечени при условие, че дърветата са по- стари от незаконния му строеж и той е знаел, че строи до тях; 3/ може и въззивният съд да допусне въззивникът да представя направо пред въззивната инстанция документи- нотариални актове, които са му били известни години преди делото и да лиши въззиваемата страна от възможността да оспори тези доказателства, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, без да са посочени от касаторите решения, представляващи практика на ВКС, съобразно разясненията т.2 на ТР № 1 от 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК. Твърди се, че въпросите са противоречиво решени от първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело.
Искане за допускане до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК/ в редакция преди изм. ДВ бр. 86 от 2017 г./ по въпросите: 1/ възможно ли е прилагане на чл. 52 ЗС по аналогия както за съседни, така и за съсобствени имоти; 2/ може ли по чл. 109 ЗС, във вр. чл. 52 ЗС съсобственик в имот да изгради незаконно пристройка на сградата си в близост до две дървета и после да иска от другите съсобственици да премахнат дърветата, които му пречат ,с оглед на уеднаквяване съдебната практика и за еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока по чл.287 ГПК и по двете касационни жалби е постъпил писмен отговор от ответника по касация- Г. Г., подаден чрез адв. П. У. –АК- В..Претендират се разноски за защита пред касационния съд.
С отговора по касационната жалба вх. Nо 21797/ 27.07.2017 год. се оспорва наличие на основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК/ в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г./, с довод, че липсват формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, включени в предмета на спора и обуславящи правните изводи на съда по делото, а и цитираната съдебна практика за неотносима към спора. По въпросите, по които се иска допускане на осн. т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ се поддържа, че има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
С отговора по касационната жалба вх. Nо 21852/ 27.07.2017 год. се оспорва наличие на основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г./, считайки, че поради непосочването на задължителна практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, касационната инстанция е изправена пред невъзможност да направи по –нататъшна преценка на доводите за допустимост на касационното обжалване. Касаторите не са извели и въпрос, който да отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г./, а и се твърди противоречие между две невлезли в сила решения, което не обосновава приложимостта на разпоредбата. По въпросите, по които се иска допускане на осн. т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ се поддържа, че не са включени в предмета на спора , не са обусловили правната воля на съда, а и не е налице неясна правна разпоредба, нуждаеща се от тълкуване с оглед точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК,/ редакция до изм. ДВ.бр.86/2017 год./, намира:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК при спазване изискванията на закона, насочени са срещу обжалваем съдебен акт на въззивния съд –решение по иск за защита на правото на собственост по чл. 109 ЗС , попадащо в изключенията на изключенията по чл. 280 ал.2 т.1 ГПК /в редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, от което обстоятелство следва, че касационното обжалване е допустимо.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в заснетия в кадастралната карта на [населено място] ПИ с идентификатор 10135.3517.283, целият с площ 307 кв. м., са нанесени, като самостоятелни, имоти с пл. № 21 и пл. № 5, в кв. 250 на 15- ти подрайон на [населено място], съобразно представената скица- извадка от ЗРП на 15-ти подрайон на [населено място], одобрен със заповед № РД-14-02-636/27.06.1985 г. на Министъра на МССУ. Имотите са съседни и имат обща граница. Ищецът Г. Г., заедно с родителите си, е собственик на ПИ с пл. № 21, кв. 250 по плана на 15- ти подрайон на [населено място], с площ 132 кв. м., ведно с построените в имота сгради, а ответниците А. С., Н. С. и Х. С. са собственици на сгради в ПИ пл. № 5, кв. 250 от плана на 15-ти подрайон на [населено място], който е съседен на притежавания от ищеца. В ПИ с идентификатор 10135.3517.283, с отделни идентификатори, са отразени три самостоятелни обекта- 10135.3517.283.1 и 10135.3517.283.3, принадлежащи на ответниците и 10135.3517.283.2, принадлежаща на ищеца и родителите му. Прието е,според геодезическите замервания на вещото лице, извършени по назначената във въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза, общата граница между ползваните от ищеца и от ответниците части от ПИ с идентификатор 10135.3517.283 на място представлява фасада от гараж, която попада в дял Втори, ползван от ответниците и фасада от жилищна сграда на ищеца, която попада в дял Първи на комбинирана скица от заключението. Разстоянията от центъра на двете дървета, попадащи в дял Втори (частта от имота, която се ползва от ответниците), до геодезически измерената граница- стената на къщата попадаща в дял Първи (имота на ищците) са 0, 34 метра и 1, 18 метра, съответно- 0,54 метра и 1,41 метра от кадастралната граница по КК, която разлика е в рамките на допустимата грешка и което е на по-малко от предвиденото в чл. 52 ЗС отстояние от имота на ищеца. Съобразно императивното ограничение, установено с нормата, нарушаването му винаги обуславя наличността на неоправдани пречки за ползване на съседния имот и съставлява неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС, при което собственикът разполага с правно признатата възможност предявявайки негаторния иск да постигне премахването на създаденото или поддържано противоправно състояние. Отхвърлени са доводите на ответниците, че дърветата са саморасли и пречките за собственика на съседния имот не се резултат от неоснователните техни действия и че дърветата се намират на отстояния до незаконни сгради.
След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че по касационната жалба вх. Nо 21797/ 27.07.2017 год. НЕ СА НАЛИЦЕ предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК / в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г. /. Поставените от касатора въпроси не са включени в предмета на делото, обуславящи решаващата воля на съда. Обосноваността на правните изводи на въззивния съд за отношенията между страните по повод собствеността на имота, в който се намират дърветата, приложимостта на материалноправната норма на чл. 52 ЗС в този случай и разпределянето на доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл. 109 ЗС във вр. чл. 52 ЗС е от значение за правилността на обжалваното решение, която неправилност обаче не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.
Не може да се приеме, съгласно посочените решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г. / и решения на ВС, постановени по реда на ГПК( отм.), че е налице противоречиво разрешаване на въпроса в обжалвания акт на въззивния съд и цитираната и приложена съдебна практика за приложение на чл. 109 ЗС при хипотеза на нарушени отстояния от самостоятелни обекти на правото на собственост от дървета, препятстващи обичайното ползване на обекта според неговата функционална характеристика.
Въззивното решение е в съответствие с цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г. /. Според приетото в тях, правото на собственост е израз на пълна власт върху конкретна вещ и гарантираната от закона възможност на титуляра на правото да изиска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика , в изрично посочени хипотези може да търпи ограничения, обусловени единствено от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. При предявен иск по чл. 109 ЗС във вр. с чл. 52 ЗС преценката на съда дали е налице непозволено препятстване за упражняване собственическите правомощия е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на действията , с които се препятства упражняване на правото на собственост. Така в чл. 52 ЗС е налице хипотеза на точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, чрез забрана да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Ограничението е нормативно определено в граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му.
Доколкото обжалваното решение е изцяло съобразено с тази съдебна практика и неоспорените факти , че едно от процесните дървета – от вида копривка е на отстояние 0,34 м., а другото – от вида на американски ясен – на отстояние 1,18 м. като височината и на двете е над 7 метра, то не може да се приеме , че е налице твърдяното от касатора противоречие- основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК /редакция от преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./.
Въпросите, по които се иска допускане до касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г. / не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С тях се релевира оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт. Преценката на съда по фактически и правни въпроси, въз основа на приложените и обсъдени доказателства, извършените процесуални нарушения от съда при разглеждане на делото е свързана с изводите на въззивния съд за основателността на иска.
По касационната жалба вх. Nо 21852/ 27.07.2017 год.
След преценка на наведените доводи на касаторите, настоящият състав на ВКС намира, че НЕ СА НАЛИЦЕ предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК / в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г. /.Въпросите, по които се иска допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 ГПК / в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г. не са обуславящи правната воля на съда, а се отнасят до наведени от касаторите доводи за неправилност на решението. Преценката на съда за приложимата материалноправна норма към въведеното в предмета на делото спорно право, за предпоставките, при наличието на които искът по чл. 109 ЗС следва да бъде уважен, в частност за добросъвестното упражняване на правата на ищеца по него и за събраните при извършени от решаващия съд процесуални нарушения доказателства по делото, въз основа, на които съдът е постановил решението, е за законосъобразността на съдебния акт, която съдът дължи едва след като решението бъде допуснато до касационен контрол и не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.
В приложеното с касационната жалба изложение касаторите не сочат с кои решения, формиращи задължителна практика, съобразно постановките на т. 2 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС е в противоречие обжалваното въззивно решение, за да обоснове касационната инстанция преценката си в производството по чл. 288 ГПК .
Като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г. / се поддържа довод за противоречиво разрешаване на спора от първа и въззивна инстанция по делото. Наличието на две противоречиви като правен резултат решения на съдилищата , но по едно и също дело, като второто е резултат на проведения редовен инстанционен контрол, не попадат в хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр. 86/2016 год./ като основание за допускане на касационното обжалване.
Съобразно т. 3 от ТР № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 2 / в редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 г./ обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Не е налице противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила.
Въпросите, по които се иска допускане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 г. /, не са обуславящи за правната воля на съда, постановил обжалваното решение. Дали решаващият съд законосъобразно е приложил чл. 52 ЗС по аналогия , като е приел, че е налице спор между собственици на два самостоятелни съседни имота, а не между съсобственици и може ли ищецът да се ползва от правото на защита по чл. 109 ЗС, когато той сам, според ответниците, е извършил неоснователни действия в имота е въпрос по същество на спора и извън правомощията на касационната инстанция в производството по допускане до касационен контрол. Поради непосочване на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело решението не следва да се допуска до касационно обжалване. Разглеждането на поставените въпроси не се налага с оглед промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебната практика по чл. 109 ЗС, във вр чл. 52 ЗС или за осъвременяване на тълкуването й, доколкото същата е единна непротиворечива в съответствие с обществените условия.
По искането за разноски: Искането за присъждане на разноски за защита пред ВКС от страна на ответника по касация Г. К. Г. е направено своевременно, с отговора на касационните жалби . Искането е основателно и следва да бъде уважено предвид на крайния резултат на производството по чл. 288 ГПК и представения по делото Договори за правна защита и съдействие и Списък на за разноските /л.42/ за сумата от 600 лв. / шестстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. 21797/ 27.07.2017 год. на А. В. С. от [населено място] и касационната жалба вх. Nо 21852/ 27.07.2017 год. на Н. С. С. и Х. В. С. и тримата от [населено място], заявени чрез процесуалните им представители адв. И. Б.- АК- В. и адв. С. А.-АК- В., срещу въззивно Решение № 1048 от 26.06.2017 год. по гр. възз. д. Nо 1575/2016 год. на Окръжен съд- Варна по чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 52 ЗС.
ОСЪЖДА А. В. С., Н. С. С. и Х. В. С. и тримата от [населено място] да заплатят на Г. К. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 600 лв. / шестстотин лева/, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК –разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: