О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 145
София, 22.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 20 /2013 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Х. И. К. и Х. Й. К., и двамата от [населено място] чрез адв.Б. Г.- АК В. обжалват и искат да се отмени Определение Nо 741 от 22.11.2012 година постановено по ч.гр.д.Nо 593/2012 година на АС-Варна,с което е потвърдено определение от 17.09.2012 год. по ч.гр.д. Nо 2822/2012 година на ОС-Варна по чл. 390 ГПК във вр. с чл.22 ал.2 от ЗОПДИППД/ отм./.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на закона- както материален така и процесуален и несъобразяване с доказателствата по делото.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа , че с обжалваното определение по въпроса за начина от формиране становище относно връзката между начина на придобиване на конкретното имущество и разследваната престъпна дейност при представените писмени доказателства , но без да бъдат обсъдени направените възражения от проверяваните лица, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС- Определение Nо 264 от 13.05.2011 год. по ч. гр.д. Nо 111/2011 год. на ВКС-III отд. и е налице основание за допускане на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Поддържа се основание за допускане на обжалването по подадената частна касационна жалба по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите относно доказателствената сила ма събраните по реда на чл. 18 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 ЗОПДИППД /отм./ относно стойността на проверяваното имущество, начина на оборване на тези документи и възможността е етапа на производството по налагане на обезпечение на бъдещ иск да се събират насрещни доказателства, поради липса на съдебна практика и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по жалба- К. з. о. н. н. п. и. – ДТ В. , с което се оспорват както релевираните основания за допускане на касационното обжалване с възражението, че по тези въпроси има трайно установена съдебна практика, което е съобразена от въззивния съд , така и основателността на основанията за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение,състав на Апелативния съд е потвърдил определение на окръжен съд по допускане обезпечение на бъдещ иск на К. з. о. н. н. п. и. на основание чл. 22 ал.2 от ЗОПДИППД/ отм./ и чл. 390 ГПК, чрез налагане на възбрана на няколко недвижими имота , запор на лек автомобил и върху лични банкови сметки на проверяваното лице и съпругата му.
Съдът е приел, че въз основа на ангажираните писмени доказателства и данните за внесен за разглеждане в съда обвинителен акт срещу Х. И. К. за извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 НК във вр. с чл.209 ал.1 НК, което престъпление е от тези , изрично посочени в чл. 3 ал.1 т.8 от ЗОПДИППН/ отм./ следва да направи обосновано предположение за произхода на продобитото от семейството имущество в срока , указан от законодателя, поради което и на основание чл. 390 ал.1 във вр. с чл. 391 ал.1 т.1 ГПК е обосновал изводите си за необходимостта от налагане на обезпечителни мерки по реда и на основание чл. 22 ал.2 от ЗОПДИППН/ отм./ .
Препращащата правна норма на чл. 274 ал.3 ГПК сочи , че за да бъде допусната до разглеждане по същество , частната касационна жалба следва да отговаря на условията на чл. 280 ал.1 ГПК- т.е. жалбоподателят да е посочил кои правни въпроси са обусловили крайния правен извод на съда при вземане на решението му и дали този извод е в противоречие със задължителна / т.1./ или незадължителна съдебна практика / т.2./ или засяга правен проблем , по който е необходимо да се формира постоянна съдебна практика с оглед на точното и еднакво прилагане на закона / т.3./.
Изведените от частния жалбоподател въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК не могат да бъдат възприети като обуславящи изхода на делото / т.е. като решаващи мотиви за допускане обезпечение на бъдещия иск/, а и по тях е налице съдебна практика / дори в самото цитирано от жалбоподателя Определение Nо 264 /, което сочи , че естеството на тези въпроси не може не е предмет на преценка в рамките на производството по допускане на обезпечение по реда на чл. 22 ал.2 ЗОПДИППН/ отм./ , а са предмет на спорното исково производство по исковете за отнемане на имущество в полза на Държавата, придобито по престъпен начин. В посочения аспект поставените въпроси не могат да обусловят извод за относмост към проблемите на обезпечителното производство, поради което и не може да се приеме , че са налице условията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по подадената от Х. И. К. и Х. Й. К., и двамата от [населено място] чрез адв.Б. Г.- АК В. частна касационна жалба.
По изложените съображения , състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх.Nо 6143 / 05.12.2012 година на Х. И. К. и Х. Й. К., и двамата от [населено място] ,подадена чрез адв.Б. Г.- АК В. срещу Определение Nо 741 от 22.11.2012 година постановено по ч.гр.д.Nо 593/2012 година на АС-Варна, с което е потвърдено определение от 17.09.2012 год. по ч.гр.д. Nо 2822/2012 година на ОС-Варна по чл. 390 ГПК във вр. с чл.22 ал.2 от ЗОПДИППД/ отм./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: