О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 330
София ,18.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 202 /2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 2992/03.04.2012 година на М. В. И. от [населено място] чрез адв.Г. Г.- АК П. с искане за отмяна на Определение Nо 239/ 27.02.2012 година по ч. гр. д. Nо 72/2012 на ОС- Плевен, с което е потвърдено Определение от 12.01.2012 год. по гр.д. Nо 768/2011 година на РС-Левски за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на заявения иск.
За да прекрати исковото производство, с което М. И. е поискал да бъде отречено правото на собственост на ответниците по отношение на санитарна постройка от 20 кв.м. и естакада от 12 кв.м. , легитимиращи се с констативен НА Nо */2011 година и НА Nо */2011 година за покупко-продажба на посочените обекти, на основание чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 26 ал.2 ЗЗД , съдилищата са приели, че липсва правен интерес, тъй като ищецът не заявява свои права по отношение на тези обекти, изключващи правото на собственост на ответниците.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като е налице правен интерес от заявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК , се поддържа , че процесуално-правният въпрос, който противоречи на практиката на ВКС е допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК , с който се оспорва право на собственост върху недвижим имот на ответниците , ако ищецът сам не притежава или не претендира правото на тези имоти- посочени са Р 373/21.05.2010 год. по гр.д. Nо 396/2009 год. на ВКС-I г.о., Р 567/ 08.07.2009 год.по гр.д. Nо 1688/2008 г. на ВКС-I г.о., и др.Останалите поставени въпроси- какви субективни права следва да защити ищецът с отрицателния установителен иск, следва ли въззивният съд да се придържа към предмета на делото и длъжен ли е да разгледа иска на предявеното основание и други, са неотносми към изводите на съда , обусловили изхода на спора въпрос чрез прекратяване на делото.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация, с който се поддържа , че производството е недопустимо по чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК , както и не са налице основания по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално недопустима , въпреки , че е заявена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, тъй като цената на заявения иск , прекратен с обжалваното определение , е под определения от закона праг на исковете от 5000 лв. за граждански дела.
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
С разпоредбата на чл. 274 ал.4 ГПК е посочено , че не подлежат на обжалване определенията по дела , решенията по които не подлежат на касационно обжалване т.е. решенията , визирани в чл. 280 ал.2 ГПК – а именно по с цена на иска по 5000 лв. по граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Съгласно чл.68 ГПК във вр. с 69 ал.1 т.2 ГПК цената на иска се басира на данъчната оценка на вещното право, или на неговата пазарна цена . Видно от НА Nо */ 2011 година и НА Nо */2011 година данъчната оценка на оспореното право на собственост е 485 лв., а пазарната му – 1100 лв. , то следва , че касационното обжалване на атакуваното определение на въззивния съд е недопустимо.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. Nо 2992 / 03.04.2012 година на М. В. И. от [населено място] чрез адв. Г. Г.- АК П. с искане за отмяна на Определение Nо 239/ 27.02.2012 година по ч. гр. д. Nо 72/2012 на ОС- Плевен, с което е потвърдено Определение от 12.01.2012 год. по гр.д. Nо 768/2011 година на РС-Левски за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на заявения установителен иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва по реда и в срока на чл. 274 ал.2 ГПК, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателя М. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :