О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 527
София , 17.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 332 /2011 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Кметът на [община] Й. чрез юрк.Д.К. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 239 от 20.04.2011 година постановено по гр.възз,д. Nо 39/2011 година на АС- Варна , с което е допълнено решение Nо 40 /09. 03. 2011 година по гр. възз. д. Nо 39 / 2011 година на АС-Варна в частта за разноските, като е присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лв. Поддържа се довод , че присъденото възнаграждение е определено от съда в нарушение на закона- чл. 7 ал.2 и чл. 8 от Наредба Nо 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, иска се присъждане на възнаграждение , съобразно Наредбата без да се уточнява нито обжалваемния материален интерес , защитаван като процесуален представител на Общината , нито самия претендиран размер.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по делото МРРБ , с който се поддържа , че частната жалба е недопустима, тъй като съгласно чл. 248 ал.3 ГПК определението може да се обжалва само по реда , по който се обжалва самото решение, а доколкото се обжалва самостоятелно , следва са се спази реда на чл. 280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока определен от съда / едномесечен / и е процесуално допустима. След като обжалваното определение е постановено за първи път от съд, в качеството на въззивна инстанция и касае спор за разноски за тази инстанция, обжалването е по реда на чл. 274 ал.1 ГПК, а не по чл. 274 ал.3 ГПК,в каято хипотеза би било необходимо представяне на изложение и основание по чл. 280 ал.1 ГПК.
С решение, , постановено по реда на чл. 258 и сл. ГПК, състав на Апелативният съд е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърлените положителни установителни искове за собственост , заявени на основание чл. 124 ал.1 ГПК от Д. , в лицето на М. на Р., чрез О. у. о. В. срещу [община] на дворно място в [населено място], с площ по скица от 603 кв.м., ПИ с идентификатор * – УПИ * в кв. 108 по плана на м 7 микрорайон, заедно с построените в него „Д. н. п.”-триетажна масивна сграда с площ 144 кв.м. и „Д. н. х.”-масивна сграда със застроена площ от 210 кв.м., без да се произнесе по искането на защитата на ответника- въззиваема страна за присъждане на разноски за инстанцията.
С обжалваното определение , постановено по реда на чл. 248 ал.2 ГПК, съдът е допълнил решението, в частта за разноските , след като е приел, че в рамките на осъществената защита на [община] , процесуалният представител –юрисконсулт Д. К. има право на разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да постанови определението си, съдът е съобразил, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно- в съдебно заседание, че искането за допълнително произнасяне е направено в срок , съобразено е, че след като се касае до нормативно определяне размера на дължимото възнаграждение не е необходимо да се представи списък на разноските/ какъвто е необходим за обжалването /, а самият размер е определен при направеното от противната страна възражение за прекомерност.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК установява , че „страната , която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.” Т.е. употребеният от законодателя термин „няма право” следва да бъде тълкуван не като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото по чл. 248 ал.3 ГПК, а само като своеобразен уточнен петитум на размера на претенцията за разноски” с оглед евентуална бъдеща проверка т.е правото да се обжалва определението/ решението /на съда в частта за разноските пред по-горния функционално компетентен съд е дефинирано в закона , но дали може да бъде уважено ,съобразно искането, или не , дали ще може да бъде проверено , зависи от „списък на разноските” .
Разгледана по същество частната жалба на [община] е неоснователна.
В настоящата хипотеза, когато разноските не са направени от страната- юридическо лице , тъй като не се касае до договорено адвокатско възнаграждение , а до нормативно определемо такова , важат същите правила. Съгласно чл. 78 ал.8 ГПК правото да се присъди юрисконсултско възнаграждение когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт е изрично прогласено в закона и доколкото не е било присъдено , въпреки своевременното искане , правилно въззивният съд в производство по чл. 248 ал. 2 ГПК е присъдил такова. Настоящият състав намира , че за да се извърши преценката дали с обжалваното определение съдът е спазил закона от гл.т. на законосъобразност на определен размер , по делото , страната- частен жалбоподател , също има задължението да се представи „списък на разноските”, в който изрично да сочи размера на претендираната сума като възнаграждение, с обосновка от гл.т. на приложимата хипотеза на закона – Наредба Nо 1 /като текст/ и конкретизира материалния интерес на представляваното от него юридическо лице с оглед на вида на търсената защита и защитимото субективно материално право – облигационно вземане, вещни права или друго защитимо субективно право. След като страната не е посочила точно какво претендира и защо, поради не представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК , самият законодател счита , че по-горния съд , в рамките на предприетото обжалване , не може да извърши проверка на правилността по повод определения размер на възнаграждението.
Ето защо , при липсата на „списък на разноските”, в производството по обжалване размерът на присъдените разноски / т.е. след като е удовлетворено правото на разноски/ не може да бъде проверен и съответно изменен по реда на обжалването.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 239 от 20.04.2011 година постановено по гр.възз,д. Nо 39/2011 година на АС- Варна , с което е допълнено решение Nо 40 /09. 03. 2011 година по гр. възз. д. Nо 39 / 2011 година на АС-Варна в частта за разноските, като е присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1……………… 2………………..