О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 518
София, 14.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и единадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 458 /2011 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
К. И. Т. от [населено място] , [община] чрез адв. С. Б. – САК обжалва и иска да се отмени РАЗПОРЕЖДАНЕ Nо 434/ 30.12.2009 година постановено по гр. възз. д. Nо 109/2006 година на ОС-София , с което окръжният съдия е разпоредил да се издаде в полза на П. И. Т. от [населено място] изпълнителен лист за сумата 636 лв. / шестстотин тридесет и шест лева/, разноски по гр.д. Nо 109/2006 година на ОС-София.
С частна жалба вх. Nо 1953/21.07.2010 година на основание чл. 407 ал.1 ГПК се обжалва определението/ разпореждане/ за издаване изпълнителен лист за разноските като неправилно, поради нарушение на процесуалния закон – родовата компетентност по чл. 405 ал.2 ГПК.
С частна жалба вх. Nо 2201/11.08.2010 година се поддържа довод за нищожност на разпореждането за издаване на изпълнителен лист на въззивния съд поради липса на функционална компетентност .
С производството е обединено и това по частна жалба вх. Nо 2253/ 17. 08. 2010 година, с която К. И. Т. обжалва и иска отмяна на Определение от 1.07.2010 година, с което е оставена без разглеждане молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 19.02.2009 година касаещо пресмятане на присъдените в полза на П. И. Т. разноски по делото в размер на 636 лв. Поддържа се, че обжалваното определение съдът е присъдил не направените по делото разноски , а и такива , които само са договорени , но не и направени като реални разходи.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците делото .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частните жалби са подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
С Решение Nо 126/ 19.02.2009 година постановено по гр.д.Nо 109/ 2006 година на ОС-София е отменено решението на първата инстанция, в частта с която съдът е допуснал съдебна делба между К. Т., П. Т. и Н. Т. на ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА , състояща се от сутерен , втори жилищен етаж и таван / без първия жилищен етаж/, полумасивна второстепенна сграда- СКЛАД с площ от 13 кв.м. и ГАРАЖ с площ от 21 кв.м., построени в дворно място , цялото с площ от 445 кв.м.- парцел *, имот пл. Nо * в кв. 218 по РП на [населено място] при квоти по 8/24 идеални части за всеки един от тях и вместо него е постановил ново решение с което искът за делба , заявен от К. И. Т. срещу П. И. Т. , Н. И. Т. и Д. Н. Т. за делба е отхвърлен, а в останалата обжалвана част –решението на първата инстанция е оставено в сила. С посоченото решение , К. И. Т. е осъден да заплати на П. Т. сумата 636 лв., разноски по делото. С постановено Определение Nо 810/05.10.2009 година по гр.д. Nо 719/2009 година , постановено по реда на чл. 288 ГПК , ВКС не е допуснал касационно обжалване на посоченото решение и същото е влязло в сила.
С обжалваното разпореждане Nо 434 / 30.12.2009 година , окръжният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист за сумата 636 лв.- дължими разноски пред въззивната инстанция, в полза на П. Т..
С обжалваното определение Nо 274/1.07.2010 година , постановено в производство по чл. 247 ал.2 ГПК, образувано по молба от 02.06.2010 година и искане за изменение на решение Nо 126/19.02.2009 година в частта за разноските , окръжният съд е оставил без разглеждане молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението в частта за разноските , след като е прието, че молбата за поправка по реда на чл. 247 ал.2 ГПК е подадена след изтичане на срока по чл. 248 ал.1 ГПК.
По частните жалби вх. Nо 1953/21.07.2010 година и вх. Nо 2201/ 11.08.2010 година.
Обжалваното разпореждане Nо 434/30.12.2009 година , постановено по реда на чл. 405 ал.1 ГПК е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Не може да се приеме, че разпореждането , постановено от окръжния съд е нищожно, поради нарушена компетентност на съда.Безспорно разпоредбата на чл. 405 ал.2 ГПК установява , че компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение е районният съд, който е разгледал делото.Разпореждането, произнесено от по-висш по степен съд , не може да обуслови нищожност или процесуална недопустимост след като – по арг. на чл. 270 ал.4 ГПК, произнесеното решение по съществото на спора от по- висш по степен съд в нарушение на правилата за родова компетентност на делата, не предполагат толкова тежък порок на съдебния акт. За да постанови разпореждането за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404 ал.1 ГПК съдът извършва проверка дали актът- т.е. съдебното решение е редовно от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Обстоятелствата, които проверява компетентния районен съд, не се различават от онези, който по принцип въззивния съд проверява в рамките на функционалната си инстанционна си компетентност, поради което и доколкото е налице „изземане” на компетентност , това изземане не може да обуслови порок на произнесения от по-горния съд съдебен акт- в случая на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.По тези съображения , обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По частна жалба вх. Nо 2253 / 17. 08. 2010 година.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Решаващият съд е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 248 ал.1 ГПК.
Съгласно цитирания текст на закона, когато „решението” е необжалваемо, в едномесечен срок от постановяването му страната може да поиска да се допълни или измени решението на съда , в частта за разноските. Касае се до самостоятелно производство, извън това по чл. 247 ал. 1 ГПК , уреждащо възможността да се иска/ или допусне по почин на съда / поправка на очевидна фактическа грешка.
Правилна е квалификацията на съда , че в конкретния случай се касае до производство по чл. 248 ал.2 ГПК , тъй като грешката в пресмятането не може да се приеме за очевидна фактическа грешка , освен ако се касае до разминаване между цифрите в диспозитив и мотиви на съда .след като изразеното в мотоивите на съда становище по разноските е отразено по същия начин в дипозитива на съда ,то не може да се приеме , че е налице производство по чл. 247 ал.2 ГПК.
Доколкото съдът правилно е съобразил, че искането по чл. 248 ал.1 ГПК е обвързано със срок, който не е спазен от молителя К. Т., поради което и обжалваното определение същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане Nо 434/ 30.12.2009 година постановено по гр. възз. д. Nо 109/2006 година на ОС-София , с което окръжният съдия е разпоредил да се издаде в полза на П. И. Т. от [населено място] изпълнителен лист за сумата 636 лв. / шестстотин тридесет и шест лева/, разноски по гр.д. Nо 109/2006 година на ОС-София, както и Определение Nо 274/1.07.2010 година , постановено в производство по реда на чл. 247 ал.2 ГПК, образувано по молба от 02.06.2010 година и искане за изменение на Решение Nо 126/19.02.2009 година в частта за разноските, оставено без разглеждане поради пропуснат срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: