О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 283
София, 04.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 303 /2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
М. К. Б. и Й. К. Б. , и двете от [населено място] чрез адв.Кр.Б.- АК М. обжалват и искат да се отмени Определение Nо 138 от 20.04.2012 година постановено по гр.д. Nо 254/2012 година на ВКС-I отд. , с което касационното производство е прекратено , а подадената касационна жалба вх. Nо А 64/19.01.2012 година срещу въззивно Решение от 14.12.2011 година по гр.възз.д. Nо 317/2011 год. на ОС-Монтана , в частта по отхвърления ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот- 34 кв.м. от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] от 2006 година , стар УПИ – *, пл. Nо * в кв. 160 , върху които са построени гараж и тоалетна, е оставена без разглеждане , на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на процесуалния закон и несъобразяване данните по делото при определяне цената на иска , т.е. без да е съобразена данъчната оценка на целия имот- терена , заедно с построените върху спорните 34 кв.м. гараж и тоалетна .
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС, при проверката допустимостта на образуваното касационно производство по касационна жалба вх. Nо А 64/19.01.2012 година срещу въззивно Решение от 14. 12. 2011 година по гр.възз.д. Nо 317/2011 год. на ОС-Монтана , в частта по отхвърления ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот- 34 кв.м. от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] от 2006 година , стар УПИ – *, пл. Nо * в кв. 160 , върху които са построени гараж и тоалетна, е приел същата за процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, не е допуснато нарушение на процесуалните парвила при постановяването му.
Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК, в редакцията ДВ.бр.100/2010 година е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решение с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/. Разпоредбата е приложима към всички касационни жалби подадени след 21.12.2010 година.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 ГПК размерът на цената на иска по дела по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка на имота, а ако по делото няма такава-то това е пазарната цена на вещното право. Доколкото моментът , към който се прави преценката за „цената на иска” сочи на гражданско дело , заявено по време на действие на отменения ГПК, съдържанието на употребения термин следва легалното понятие на закона съгласно см. на чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК /отд./.
Данните по делото сочат , че искът за собственост на основание чл. 108 ЗС , с който се претендира владението на процесните 34 кв.м. е заявен на дата 27.12.2006 година, а данъчната оценка на спорната собственост е 2 893 лв. – Удостоверение Nо [ЕГН]/30.11.2006 г. / л. 16/.Претенцията за собственост на спорната, незаконно построена постройка, собственост на собственика на терена – гараж с тоалетна е уточнена / предявена/ в по-късен етап на процеса – съд. заседание от 01.04.2010 година , като е представено Удостоверение Nо [ЕГН]/13л.04.2010 година за данъчната оценка от 10 445 лв./ л.198, л.263/.
Така посочените данни , обуславят извод , че доколкото претенциите за собственост на двата самостоятелни обекта са предявени в рамките на производство започнало и разгледано по реда на отменения ГПК в първа и въззивна инстанции , то цената на всеки един от заявените искове се определя от правилото на чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно , тъй като цената на всеки един от исковете за собственост е под минимално определения от закона праг от 5000 лв., базирайки изводите си на наличните по делото писмени доказателства- удостоверение за данъчната оценка на имота.Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е приложена точно и не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с 274 ал.2 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 138 от 20.04.2012 година постановено по гр.д. Nо 254/2012 година на ВКС-I отд. , с което касационното производство е прекратено , а подадената касационна жалба вх. Nо А 64/19.01.2012 година срещу въззивно Решение от 14.12.2011 година по гр.възз.д. Nо 317/2011 год. на ОС-Монтана , в частта по отхвърления ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот- 34 кв.м. от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] от 2006 година , стар УПИ – *, пл. Nо * в кв. 160 , върху които са построени гараж и тоалетна, е оставена без разглеждане , на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: