О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 614
София, 28.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 581 /2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 6004/05.10.2012 година на А. Ж. А. от [населено място] с искане за отмяна на Определение Nо 609 от 28.09.2012 година по ч.гр.д. Nо 648/2012 година на ОС-Добрич, с което е потвърдено Определение Nо 246 от 19.07.2012 година по гр.д. Nо 1965/2012 година на РС-Добрич за прекратяване на производството по иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон.
С изложение към частната касационна жалба , се поддържа основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаещо въпросите : кои са предварителните въпроси , касаещи допустимостта на иска и редовността на исковата молба , по които съдът се произнася с определение и предвижда ли ЗУСНИЮД краен срок за оземляване на преселниците от С. в Ю. Д. и допустим ли е искът за оземляване на преселник от северна в Ю. Д. по Крайовския договор от 07.09.1940 година , които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна .
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е подадена в срок , отговоря на изискванията на закона и е процесуално допустима .
За да прекрати съдебното исково производство по заявения положителен установителен иск на А. Ж. А. срещу О. с. „З.” [населено място] да бъде признато , че наследниците на Ж. Т. Н.П., починал 1940 г. в Република Румъния е следвало да бъде оземлен с 242.500 дка земеделска земя срещу наследените от тях 242.500 дка земеделска земя , при преселването им от С. в Ю. Д. на основание Крайовския договор от 1940 г. и да бъде задължена О. „З.” [населено място] да признае и възстанови земите, първоинстанционният съд е приел, че по реда на чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ Общинските служби земеделие могат да бъдат ответници по искове само и доколкото се касае до признаване правото на реституция на земеделски земи на територията на Р България , както и по искове , заявени преди изтичане на процесуално-преклузивения срок , установен с § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ , обн. ДВ. бр.13/2007 год.
Окръжният съд , е потвърдил това определение , след като е изложил мотиви , че правата на собственост по отношения на земеделските земи на преселниците от С. в Ю. Д. не възникват по силата на закона , а в резултат на установена процедура по оземляване , съгласно глава I и глава II на ЗУСНИЮД и К. спогодба от 1940 г., поради което без да са били признати права на собственост, то по реда на ЗСПЗЗ не може да се възстановяват непризнат права по отношение на земи по реда на ЗСПЗЗ от общинската служба земеделие , чиято компетентност по признаване правото да се възстанови собственост на земеделски земи и възстановяването в реални граници или с план за земеразделяне , е строго ограничена и извън предмета на искането по делото.
С ТР 1/2009 год. на ОСТК на ВКС по приложение на чл. 280 ал.1 ГПК изрично бяха дадени разяснения какво следва да се разбира под „въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК” за да може ВКС да извърши надлежно селекцията , касаеща допускане на касационно обжалване както по граждански и търговски дела, така и по реда на частните производства по чл. 274 ал.3 ГПК.
Анализът на правните съображения на инстанционните съдилища и поставените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК кои са предварителните въпроси , касаещи допустимостта на иска и редовността на исковата молба , по които съдът се произнася с определение и предвижда ли ЗУСНИЮД краен срок за оземляване на преселниците от С. в Ю. Д. и допустим ли е искът за оземляване на преселник от северна в Ю. Д. по Крайовския договор от 07.09.1940 година , налагат извод за неотносимост на последните. С обжалваните определения съдът е посочил онези въпроси , който обуславят както нередовност на исковата молба / липса на петитум/, както и недопустимостта на самия иск и доколкото се иска от ВКС да даде отговор, то по същество се касае до искане да се провери законосъобразността на вече получения такъв- т.е. релевира се довод по съществото на спора , но не и правен проблем , чието разрешаване от ВКС като по-горния съд би допринесло до еднаквото и точно прилагане на закона.От друга страна- разпоредбата на чл. 127 ГПК, касаеща необходимите реквизити за редовност на исковата молба са ясни и не поставят проблеми от г.т. на правоприложение. Поставеният въпрос касаещ дали ЗУСНИЮД и К. спогодба поставят срок за оземляване на преселниците от Сверена в Ю. Д. , въпреки произнасянето на втората инстанция отчасти досежно компетентния орган по оземляването , не е предмет на заявения иск , поради което е неотносм от гл.т. на спорен правен проблем като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по заявената от А. Ж.А. частна жалба.
На основание чл. 278 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 6004 / 05.10.2012 година на А. Ж. А. от [населено място] за отмяна на Определение Nо 609 от 28.09.2012 година по ч.гр.д. Nо 648/2012 година на ОС-Добрич, с което на е потвърдено Определение Nо 246 от 19.07.2012 година по гр.д. Nо 1965/2012 година на РС-Добрич за прекратяване на производството по иска за собственост на земеделски земи.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: