О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 571
София, 12.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 559 /2011 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
С. К. Н.,П. К. Т., Г. Й. С. , Р. Й. Т., Д. М. И., К. Й. Д., М. Й. М. , З. М. Г. , Д. Г. Г. и И. А. Ж. , всичките от [населено място] чрез адв.Н. А. – АК В. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 263 oт 07.09.2011 година постановено по гр.д. Nо 179/2011 година на ВКС-I отд. , с което касационното производство е прекратено, а подадената касационна жалба вх.Nо 715/10.01.2011 година срещу въззивно Решение от 25.11.2010 година по в.гр.д. Nо 1315/2009 година ма ОС-Варна , е оставена без разглеждане , на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че с обжалваното определение не е съобразен § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК- висящите производства подлежат на разглеждане по досегашния ред- т.е. при критерия за допустимост на обжалването ще важат правилата за обжалваемостта в т.ч. и чл. 280 ал.2 ГПК , действали до изменението с ДВ. бр.100/2010 година , в сила от 21.12.2010 година , обраното би било отказ от правосъдие.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация- Н. Ф. К. и М. Н. К. .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС, при проверката допустимостта на образуваното касационно производство е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради обжалваем интерес под 5000 лв. и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, в редакцията на текста изменение с ДВ. бр. 100/2010 година , и е прекратил касационното производство.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК , е приложена според точния смисъл на закона , като е съобразено, че касационната жалба е подадена след изменението с ДВ. бр.100/2010 година и цената на иска следва да се цени при изискване за минимален праг на материалния интерес от 5000 лв. / хиляда лева/.
Разпоредбата на закона е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/, в редакцията след 21.12.2010 година респ. – до 1000 лв. / хиляда лева/ , в редакцията до изменението.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 ал.1 т.2 ГПК размерът на цената на иска по дела по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка на имота, а ако по делото няма такава-то това е пазарната цена на вещното право . Когато данните по делото за данъчната оценка на имота сочат , че към датата на образуване на касационното производството същата е под 5000 лв. респ. под 1000 лв. ако е подадена преди изменението , то следва , че разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК се приложена според точния смисъл на закона.
Правилно , при данните по делото е прието , че материалният интерес, обусловен от цената на заявения на 14.03.2006 година ревандикационен иск на недвижим имот – ПИ * по ПНИ на м. ”Т. к.” –В. , е под минималния праг по чл. 280 ал.2 ГПК от 5000 лв..Това безспорно е така след като цената на иска към завеждане на делото ,изчислена по правилата на действащата разпоредба на основание чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ и определена от самите ищци, като цена на иска, е 2 047.60 лв. / ? от 8 190.30 лв. по Удостоверение Nо [ЕГН]/ 09.02.2006 година на [община].
Неоснователно с частната жалба се поддържа теза , че „заварени производства” по см. на § 25 от ПЗР на ЗИС ГПК следва да се считат образуваните искови производства. Систематичното тълкуване на текста на чл. 280 ал.2 ГПК в глава „касационно обжалване „ налага извод , че законодателят има предвид висящите пред ВКС производства по касационни жалби срещу въззивни решения по граждански/ респ. търговски/ дела, а не по принцип висящи искови производства.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 263 oт 07.09.2011 година постановено по гр.д. Nо 179/2011 година на ВКС-I отд. , с което касационното производство е прекратено, а подадената касационна жалба вх. Nо 715/10.01.2011 година срещу въззивно Решение от 25.11.2010 година по в.гр.д. Nо 1315/2009 година ма ОС-Варна , е оставена без разглеждане , на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: