ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Nо 154
София, 20.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и единадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 144 /2011 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Х. Г. Х. от[населено място] чрез адв.И. М.-АК П. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 38 от 17.02.2011 година постановено по гр.д. Nо 1380/2010 година на ВКС-II отд. с което е касационното производство е прекратено , а подадената срещу въззивно Решение Nо 891/ 23.06.2010 година по гр.д. Nо 185/2010 година на ОС-П. касационна жалба вх. Nо 17155/23.07.2010 година е върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е отчетен факта , че данъчна оценка на целия процесен имот е над 1000 лв. – а именно 1319. 80 лв. , а съдът не е посочил, след като приема , че искът е за част от имота, точно за каква част, за да приеме, че материалният интерес е под 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС, при проверката допустимостта на образуваното касационно производство по жалба вх. Nо 17155/ 23.07.2010 година , заявена от Х. Х. , е прекратил касационното производство и е разпоредил да се върне касационна жалба срещу въззивно Решение Nо 891/ 23.06.2010 година по гр.д. Nо 185/2010 година на ОС-Пловдив , което предявеният срещу Х. Ч. и Л. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС- за осъждане то им да предадат владението на част от собствения на Х. недвижим имот- УПИ * в кв. 6 по плана на първа вилна зона на[населено място], целият с площ от 660 кв.м., застроен и незастроен при посочените граници,, ведно с построената в него масивна вилна сграда, състояща се от 38.10 кв.м. , състояща се от етаж и тавански етаж, с площ от около 50 кв.м., разположени в дъното на този имот, по протежение на цялата югоизточна имотна граница, с имота на ответниците, с дължина 26 метра и ширина 3 кв.м. е отхвърлен , като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изменението с ДВ. бр. 100/2010 година / е приложена според точния смисъл на закона .
Разпоредбата на закона е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решение с обжалваем интерес под 1000 лв. Липсата на законово определение на термина “обжалваем интерес” създава затруднения при тълкуването и прилагането на парната норма , когато не се касае до иск за парично вземане. След като законодателят не прави разграничение между видовете искове от гл.т. на „обжалваем интерес” ,то по дела по вещни искове ,с които се защитава право, имащо паричен еквивалент ,обусловен от данъчната или пазарна оценка на имота, следва , че именно на базата на този еквивалент следва да се жени обжалваемия интерес на касатора в контекста на чл. 280 ал.2 ГПК.
Правилно с обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че след като защитимия материален интерес е за част от процесния имот , то на базата на данъчна оценка от 1319 лв. , обективно размера на обжалваемия интерес по делото е под определения от закона минимум от обжалваем интерес над 1000 лв.
След като преценката на съда е извършена с оглед на данните по делото за данъчната оценка , сочеща на стойност под 1000 лв. на защитимото вещно право/ определено пред първата инстанция като жена на иска от 500 лв../ , то изводът на съда , че не е налице обжалваем интерес над минимално определения от законодателя, е обоснован , съобразен с доказателствата по делото , а законът е приложен според точния му смисъл.
По изложените съображения и на основание чл. 279 във вр. с чл. 278 във вр. с 272 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТЪРЖДАВА Определение Nо 38 от 17. 02. 2011 година постановено по гр.д. Nо 1380/2010 година на ВКС-II отд. с което касационното производство е прекратено , а подадената от Х. Г. Х. от[населено място] срещу въззивно Решение Nо 891/ 23.06.2010 година по гр.д. Nо 185/2010 година на ОС-П. касационна жалба вх. Nо 17155/23.07.2010 година е върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: