О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 104
София, 17.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 1252 /2015 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
В. Д. Ч. , А. С. Ч. и С. В. Ч., и тримата от [населено място] чрез адв. В. И.- САК обжалват и искат да се отмени Разпореждане 10.07.2014 година по гр.д. Nо 3417/ 2014 година на ВКС- II отд.,с което върната Молба – искания вх. No 6319/08.07.2014 година на В. Д. Ч. , А. С. Ч. и С. В. Ч., с мотив , че „делото е приключило с окончателен акт и несъществува възможност за преразпределението му на друг състав“.
С частната жалба се поддържа , че посоченото разпореждане е обжалаваем съдебен акт от категорията на преграждащите на производството по допълване и/или тълкуване на Определение No 269/ 16.06.2014 год. по гр.д. No 3417/2014 год. на ВКС- II г.о. Поддържа се доводи за нищожност, поради непълен състав , който е произнесъл посоченото разпореждане- арг. от чл. 288 ГПК, както и довод за необоснованост , тъй като искането за отвод може да се разгледа по отношение на онези основания за допускане на касационно обжалване , по които състава на ВКС не се е произнесъл.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна .
С Определение No 269/16.06.2014 год. по гр.д. No 3417/2014 год., тричленен състав на ВКС- II г.о. не е допуснал до касационно обжалване , касационната жалба на В. Д. Ч. , А. С. Ч. и С. В. Ч., и тримата от [населено място] подадена чрез адв. В. И.- САК срещу Решение Nо 1206/24.02.2014 година по гр.В.д. No 3137/2009 година на Софийския градски съд , IV с-в .
С ИСКАНЕ вх.No 6319/08.07.2014 година В. Д. Ч. , А. С. Ч. и С. В. Ч. чрез адв. В. И.- САК са депозирали писмено становище за отвод на съдебния състав , произнесъл Определение No 269/2014 год., поради непроизнасяне по всички посочени основания за допускане на касационното обжалване , като се иска друг състав се произнесе допълнително по тях, или ако не се приеме това искане , посоченото определение по чл. 288 ГПК се тълкува като неясен съдебен акт по релевираните доводи .
С обжалваното Разпореждане от 10.07.2014 година по гр..д. No 3417/2014 година на ВКС-2 отд. ,, еднолично член на състава на ВКС е постановил , че „производството по делото е приключило с окончателен акт и не съществува възможност за разпределението му на друг състав“.
Обжалваното разпореждане е нищожно, доколкото постановеното разпореждане по естеството си съставлява 1./ отказ да бъде отведен съдебния състав, постановил непълен/ според молителите/ съдебен акт по чл. 288 ГПК , както и отказ да бъде 2./ допълнен съдебния акт респ. 3./ да бъде тълкуван и е постановено/ произнесено/ еднолично от съдия, администриращ подадената молба.
В практиката на ВКС няма съмнение , че определението по чл. 288 ГПК подлежи на допълване и/ или тълкуване по реда на чл. 250 ГПК и чл. 251 ГПК, поради което и отказът да бъдат извършени тези действия следва да бъде произнесен от надлежен състав на ВКС.
Процесуалните правила на чл. 250 ГПК и чл. 251 ГПК, респ. чл.23 ал.2 ГПК касаят наличието на конкретен „порок” на съдебния акт/ решение/ , който не се отстранява по пътя на обжалването, а е от компетентността на съда, който го е постановил.
Няма съмнение, че може да бъде допуснато и тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на определението по чл. 288 ГПК, макар и диспозитивът на определението по чл. 288 ГПК ”не допуска касационно обжалване „ да не предполага неяснота на волята на съда и евентуална възможност за постигане чрез тълкуването на правен резултат , различен от постановения, без това да сочи на недопустимост на самото производство.
Молбата за „допълване” по реда на чл. 250 ГПК на определение по чл. 288 ГПК касаят хипотези, когато касаторът счита , че ВКС не се е произнесъл по цялото му искане – т.е. по всички въведени от него основания за допускане на касационното обжалване, искания и възражения. За съставите от ВКС няма съмнения относно допустимостта на производството и по чл. 250 ГПК, но само и доколкото може да бъде констатирано непроизнасяне по всички доводи и възражения , имащи отношение към предмета на делото , разбиран като предмет на производството по чл. 288 ГПК.
Отказът от произнасяне по искането за отвод на съдебния състав поради обстоятелствата , че не се възприема тезата на жалбоподателите за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване , също изисква произнасяне по основателността на посочените от страната –молител законови предпоставки, доколкото е налице процесуална възможност за провеждане на установено от ГПК производство и това произнасяне също следва да бъде от законен състав.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК във вр. с чл. 270 ГПК във вр. с чл. 288 ГПК in fine, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожно Разпореждане 10.07.2014 година по гр.д. Nо 3417/ 2014 година на ВКС- II отд., с което е върната Молба – ИСКАНИЯ вх. No 6319/08.07.2014 година на В. Д. Ч. , А. С. Ч. и С. В. Ч. за произнасяне по направени искания по чл. 23 ал.2 ГПК, чл. 250 ГПК и чл. 251 ГПК и
ВРЪЩА делото на състава на ВКС за произнасяне от надлежния състав по посочената молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: