О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 347
София, 21.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д. Nо 4991 /2014 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Образувано по частна жалба вх. Nо 4106/23.06.2014 година на Л. К. С. от [населено място] с искане за отмяна на Определение Nо 1112/ 11. 06. 2014 година по гр.В.д. Nо 440/2014 година на АС- Пловдив, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т.4 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради невъзприетия довод за преклудирана възможност на заявения като преюдициален установителен иск пред РС-Пазарджик иск по чл. 26 ЗЗД по гр.д. Nо 1318/2014 година, обоснован с разясненията на т.7 на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по жалба „ Ю. д. п.“ ДП [населено място] , с който се оспорват доводите за незаконосъобразност , релевирани с частната жалба .
По подадената частна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи, възражения и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК .
С обжалваното определение е прието, че данните за висящ исков процес между същите страни на основание чл. 26 ЗЗД , по иска заявен от „Ю. д. п. „ ДП Б. срещу Л. К. С. – адвокат от АК – П. , по което производство е поискано да се прогласи за нищожен Договор за осъществено представителство по гражданско дело , обуславят извод за наличие на преюдициалност на двете дела , поради което и на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК въззивното производство е спряно.
С разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК , законодателят , като основание за спиране на висящия исков процес , е предвидил хипотеза, „когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора”. Така формулираното основание за спиране не поставя ограничения за момента , в който следва да бъде направено искането за спиране – това искане може да се направи във всеки един момент на висящия съдебен спор , като изисква от сезирания съд единствено преценка на отношението за преюдициалност т.е. за констатация на връзка между двете дела на обусловен и обуславящ иск. Няма спор , че конкретната преценка за значението на висящ исков процес за изхода на делото, по което е направено искането за спиране , се решава от съда с оглед съгласно принципа на вътрешното убеждение.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК е приложена точно от гл.т. на дадения отговор за наличие на отношение на преюдициалност между двата спора.
С обжалваното определение, извън рамката на задължението и правомощията на съда за произнасяне по искането по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК касаеща задължението за преценка на отношение на преюдициалност на двата спора, апелативният съд се е произнесъл и по въпроси, касаещи допустимостта на заявения в самостоятелно исково производство иск по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД. Искането за спиране на едно съдебно исково производство предполага преценка единствено за обстоятелствата- има ли две висящи съдебни производства, идентичност на страните по тях и доколко, заявеното „друго“ дело е в отношение на преюдициалност спрямо това , чието спиране се иска.
Преценката дали този друг иск е процесуално допустим, е правомощия и задължение на компетентния съд, сезиран с този иск. Направените в тази насока възражения на ищеца Л. С., базирани на доброто познаване на задължителната съдебна практика на ВКС , не са в премета на произнасяне по искането за спиране на делото и на тях, а релевантни за спора относно допустимостта отговори на тези възражения следва да даде сезирания с втория иск съд.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 1112/ 11. 06. 2014 година по гр.В.д.Nо440/2014 година на АС- Пловдив, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т.4 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: