О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 44
София , 22.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 529 /2016 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
С. К. Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1135 от 10.09.2015 година , постановено по ч.гр.д. Nо 626/2015 година ОС- Русе.., с което е потвърдено Определение от 12.05. 2015 год. по гр..д. Nо 1160/2015 година на РС- Русе по неприетия отвод за местна подсъдност .
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като окръжният съд не е съобразил нито адресите н двамата ответници, нито закона , даващ възможност за избор на компетентен местен съд , нито релевираните възражения .
С изложение към частната касационна жалба , искането да с допусне касационното обжалване се базира на доводите , че по въпросите за определяне на местната подсъдност в хипотеза на двама ответника, който имат регистрация на постоянен адрес в различни населени места, и възможността за избор на местно компетентния съд кога се стабилизира- с подаване на исковата молба / т.е. по избор на ищеца / или с възражението на ответника, е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана Определение No 1110/10.12.2012 година по ч.т.д.No 734/2012 год. на ВКС, ТК- II отд.; Определение No 190/08.04.2011 година по ч.гр.д.No 47/2011 год. нас ВКС, ТК- III отд.
С отговор насрещната страна взема становище, че не са налице предпоставките на закона .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази доводите на страните и закона намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт при условя2та на чл. 280 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение , съставът на окръжният съд , в правомощията на втора инстанция , е потвърдил като законосъобразно определение на първата инстанция , която е отказала да се десезира от заявения пред нея облигационен спор за вреди от непозволено увреждане, с довод , че законодателят в чл. 115 ГПК е дал възможност на ищеца да предяви иска си по местоизвършването на деликта.
За да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , касаторът , на база представената задължителна съдебна практика следва да обоснове твърдението си за противоречие на израената с обжалваното решение / определение / теза с приетите от ВКС по представената практика правни тези.
С представената по делото съдебна практика на ВКС – Определение No 1110/10.12.2012 година по ч.т.д.No 734/2012 год. нас ВКС, ТК- II отд. и Определение No 190/08.04.2011 година по ч.гр.д.No 47/2011 год. нас ВКС, ТК- III отд. , без съмнение съставите на ВКС са се произнесли по въпроса за приложение на разпоредбите на чл. 115 ГПК и чл. 116 ГПК и определяне на местно компетентния съд , но с оглед на липсата на сходство в конкретните фактически състави на хипотези, настоящия състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато. Това е така тъй като в първата хипотеза са заявени искове при условията на евентуално съединяване т.е на иск за вреди от непозволено увреждане срещу прекия причинител на вредите и срещу застрахователя на основание договор за застраховка т.е. заявените искове са на две различни правни основания – деликт и договор , какъвто не е настоящия случай. По делото са заявени искове при условията на обективно субективно съединяване срещу две физически лица – преки причинители на вредата на едно единствено основание- непозволено увреждане. По второто дело е касае до хипотеза при която искането за отвод на местната подсъдност на основание л. 105 ГПК е уважено, тъй предпоставките отвод на сезирания съд като поради подсъдност по местоживеене на ответника така и по местоизвършването на деянието /увреждането/ са съвпадали, каквито обстоятелства не са налице при настоящия случай .
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба на С. К. Д. от [населено място], подадена чрез адв. Е. В.- АК Д. срещу Определение Nо 1135 от 10.09.2015 година , постановено по ч.гр.д. Nо 626/2015 година ОС- Русе., с което е потвърдено Определение от 12.05. 2015 год. по гр..д. Nо 1160/2015 година на РС- Русе по неприетия отвод за местна подсъдност .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :