О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 133
София, 25.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и петнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д. Nо 2231 /2015 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 13594/04.02.2015 год. заявена от адв.Н. Х. М.- АК Р. като процесуален представител на С. Е. И. от [населено място], обл.Ш. / погрешно посочен като жалбоподател с името Н. М. Н./ с искане за отмяна на Определение от 15.12.2014 година по ч.гр.д. Nо11 582/2014 година на Софийския градски съд , В ЧАСТТА ,с която е потвърдено Определение от 13.03.2014 година по гр.д. No 2647/2014 година на Софийския районен съд, 85 с-в , с което е върната искова молба вх. No738/20.01.2014 година на С. Е. И. и е прекратено производството по делото на основание чл. 129 ал.3 ГПК.
С частната касационна жалба/ с пълно съдържание и точно посочване на представляваната страна- жалбоподател/ пространно се излагат съображения за грубо нарушаване на европейското законодателство – чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, касаещи нарушаване правото на съдебна защита чрез публичен процес , както и в нарушение на чл. 5 от ГПК , касаещ точното прилагане на закона.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа довод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , противоречие със задължителна практика на ВКС , като на първо място се сочи противоречие по прилагане норми на НПК- чл.114 ал.1 НПК /отм./, чл. 86 НПК както и задължителна практика на ОСНК на ВКС.
Искането да се допусне касационно обжалване на преграждащото определение на въззивния съд по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и довод и за грубо нарушение на чл. 121 от 4 от Конституцията на Република България и разпоредбите на действащите от ГПК /2007 година чл. 235 ал.2 и ал.4 на ГПК и чл. 236 ал.2 ГПК, като противоречието на съдебната практика се илюстрира с цитирани решения на ВС/ВКС, съставляващи константна съдебна практика , постановени при действие правилата на отменения ГПК/ 1952 год. за времето 1977-199 година , като част от тези от цитираните решения са постановени по наказателни дела.
Искането да се допусне касационно обжалване и уважаване на частната жалба е свързано и с пространни доводи за грубо несъблюдаване на юриспруденцията на Съда по правата на човека в Страсбург, касаещи принципното разрешение на хипотези, когато националният съдия следва да приложи правилата на Конвенцията и Хартата , като приложимо право от по-висш порядък.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по Й. С. Й.,М. Д. С. и Е. С. Д. .
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално недопустима , въпреки че е заявена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , на основание чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред касационния съд определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Препратката на текста касае недопустимостта на касационното обжалване по касационни жалби срещу въззивни решения по граждански дела с цена на иска под 5000 лв.
Данните по делото сочат, че с исковата молба вх. No 738/20.101.2014 година С. Е. И. от [населено място] , област Ш. , подадена чрез пълномощника адв.Н. М.- АК Р. е с цена на иска 2000 лв. / две хиляди лева/ , посочена като частичен иска от вземане за сумата от 800 000 лв. / осемстотин хиляди лева./
Цената на иска,съгласно чл. 68 ГПК е паричната оценка на предмета на делото, върху която се определя и дължимата ДТ. Когато се касае до заявено облигационно вземане/ било частично или в пълен размер на задължението, което се претендира/ цената на иска се определя по правилата на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК- т.е. търсената сума.
След като в исковата молба е посочено , че търсената сума е 2000 лв. / две хиляди лева/, то иницираното от адв.Н. М. , като процесуален представител на С. И., гражданско съдебно производство е с цена на иска 2000 лв. и по тази причина , този гражданско правен спор- по аргумент на чл. 280 ал.2 ГПК би могъл принципно да бъде разгледан само на две инстанции. Ето защо и прекратителното определение , преграждащо възможността на исковия процес, може да бъде предмет на проверка по реда на обжалването само от втората инстанция, но не и от касационния съд.
Константната и задължителна съдебна практика на ВКС по приложение на чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК е неотклонна –виж. разясненията по т.9 на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване.
По изложените съображения и като изрично сочи , че действащите правила, определящи възможността за процесуална защита , са правила lex fori – т.е. на националната правна система , и на основание чл. 278 ал.1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. Nо 13594 / 04.02.2015 год. заявена от адв.Н. Х. М.- АК Р. като процесуален представител на С. Е. И. от [населено място] , област Ш. с искане за отмяна на Определение от 15.12.2014 година по ч.гр.д. Nо11 582/2014 година на Софийския градски съд , В ЧАСТТА ,с която е потвърдено Определение от 13.03.2014 година по гр.д. No 2647/2014 година на Софийския районен съд, 85 с-в , с което е върната искова молба вх. No738/20.01.2014 година на С. Е. И. и е прекратено производството по делото на основание чл. 129 ал.3 ГПК, като процесуално недопустима на основание чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страната , че е изготвено и обявено.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на жалбоподателя С. И. чрез процесуалния представител адв. Н. М. – АК Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: