О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 273
София ,13.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 4690 /2015 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
К. Н. Х., Я. Х. А., М. Х. Т. , Н. Х. Г. , Д. Т. П. , М. Т. Г. , Т. Д. Д. , М. К. М. , П. Т. П. и И. Т. Д., чрез процесуалния си представител адв.В. С. АК Х. обжалват и искат да се отмени Определение Nо 275 от 22.07.2015 година постановено по гр.д. Nо 2459/ 2015 година на ВКС- III отд., с което касационното производство е прекратено , а подадената срещу въззивно Решение No 47 от 09.02.2015 година по гр. В.д. Nо 945/2014 година на ОС-Хасково касационна жалба е върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е отчетен факта , че цената на иска по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК е за недължимостта на парично задължение над 5000 лв.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС- 3 отд., при проверката допустимостта на образуваното касационно производство по касационна жалба вх. Nо 1638/16.02.2015 година на К. Н. Х., Я. Х. А., М. Х. Т. , Н. Х. Г. , Д. Т. П. , М. Т. Г. , Т. Д. Д. , М. К. М. , П. Т. П. и И. Т. Д., е прекратил касационното производство на основание чл. 280 ал.2 ГПК и е разпоредил да се върне посочената касационна жалба, приемайки , че се касае до въззивно решение на ОС- Хасково , постановено по гражданско дело с цена на иска под минимално определения от законодателя праг от 5 000 лв.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно като краен правен резултат. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е приложена според точния смисъл на закона , макар и не по изложените в обжалваното определение съображения.
Съдебното исково производство е образувано по иска на К. Н. Х. и допълнително конституираните съищци с молба от 1.04.2014 година, наследници на длъжника И. Т. Н., по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на парично задължение от 10 371.46 лв. , от които сумата от 3 740 лв.основно задължение, с произход непозволено увреждане и изтекли законни лихви, считано от 16.07.2001 година , поради изтекла погасителна давност ,считано от 18.09.2006 година , датата на издаване на изпълнителния лист и от датата 21.12.2006 год. , датата на последното изпълнително действие по изп.д. No 442/2006 год. прекратено през 2009 година.
С решение на въззивния съд е потвърдено решение на първата инстанция, с което исковете на ищците са отхвърлени , като неоснователни. Прието е , че нито главното вземане , нито акцесорното за изтекли лихви е погасено по давност.
Допустимостта на касационното производство , при обжалване решенията на въззивните съдилища, е обусловена от цената на заявения и разгледан иска/ искове. Производството по делото е образувано на 20.03.2014 година при действието на правилата на чл. 68 и чл. 69 ал.1 т.2 ГПК, тъй като отрицателния установителен иск е заявен за недължимост на парично задължение , установено с влязло в сила съдебно решение, то не може да се приеме теза за обективно съединени искове за главно и акцесорно вземане, искането е за установяване на недължимостта на присъдено задължение със влязло в сила съдебно решение.
Обжалваното определение се явява правилно като краен резултат по аргумент на чл. 72 ГПК, който законов текст касаят хипотезите на определяне дължимата ДТ при съединяване на искове.
Обстоятелството , че на страната на ищеца по заявен отрицателен установителен иск са конституирани множество съищци- наследници на осъдения деликвент/ длъжник/ поради делимост на спорното парично задължение , заявили обща искова молба за която се дължи ДТ като за един иск, не обуславя извод, че е предявен иск с цената в посочения общ размер на задължението, установено с влязло в сила съдебно решение . Субективното съединяване на исковете от страна на всеки един от 10 ищци налага извод за предявени 10 самостоятелни иска , с цена на всеки един от тях / доколкото наследниците са с еднакъв обем наследствени права / 1/10 от общата цена на иска т.е. всеки един от тях е за сума от 1 307.15 лв./ хиляда тридесет и седем и 0.15 лв. /. Именно този извод обосновава недопустимостта на касационното производство ,тъй като разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е от императивен характер и се явява положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на касационна жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК във вр. с чл. 271 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 275 от 22.07.2015 година постановено по гр.д. Nо 2459/ 2015 година на ВКС- III отд., с което касационното производство е прекратено , а подадената срещу въззивно Решение No 47 от 09.02.2015 година по гр. В.д. Nо 945/2014 година на ОС-Хасково касационна жалба е върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: