О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
гр. София, 11.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 647 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 18.11.2009 год. по гр. д. № 2258/2007 год. В. окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 2.08.2007 год. по гр. д. № 3944/2004 год. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на С. Д. Н. срещу А. С. Г., А. Д. Г. и Е. С. О., заместили починалия в хода на производството ответник С. А. С., иск по чл. 109 ЗС за премахване на желязна врата от към улицата, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху реална част от имоти №№ 1066 и 81, с площ, заключена между б. б. А, В, Д и Е, посочени на скицата на л. 180 на вещото лице в първоинстанционното производство.
В тази част въззивното решение е обжалвано от ищецът С. Д. Н. с касационна жалба, в която поддържа оплаквания за неправилност и молба за отмяната му.
В останалите му части, с които след отмяна на първоинстанционното решение са уважени исковете на С. Д. Н. за ревандикация на реална част от имоти № 1065 и № 1064 по кадастралния план от 1972 год., представляваща площта между т. т. А, В и С на същата скица на вещото лице, и е опредЕ. точната граница между имотите №№ 81, 1065 и 1064 по кадастралния план от 1972 год. по линията А – С на същата скица, въззивното решение не е обжалвано.
Ответниците не са взели становище по касационната жалба.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /това от 20.04.2010 год. и представеното от особения представител адвокат Д. Б., без дата/ касаторът поддържа становище за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос за собствеността върху спорната площ, установена с нотариален акт, както и по процесуалноправния въпрос – преценката на свидетелските показания на Л. Л., е в противоречие на съдебната практика и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В самата касационна жалба, както и в изложението на адв. Д. Б., е поставен въпроса за достъп на имота към път, съгласно регламентацията му в чл. 14, ал. 4 ЗУТ.
Съдебна практика, както задължителна за съдилищата, така и по конкретни спорове, не е представена от касаторът към изложението му.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частите му, с които исковете по чл. 109 и по чл. 108 – за частта между б. б. А, В, Д и Е на скицата на л. 180 от първоинстанционното производство, са отхвърлени, въззивният съд приел, че касаторът, ищец не се легитимира като собственик на тази спорна площ с оглед действуващия кадастрален плат от 1972 год., по който границата между съседните имоти не е променяна, както и с обстоятелството за разпоредителна сделка с 500 кв. м. идеални части от целия имот от наследодателката на ищеца, с извършено разпределение на ползуването от приобретателката в определените граници, между които е първоначалния ответник С. А. С. и пътя. По отношение исканото премахване на желязната порта въззивният съд приел, че касаторът осъществява през нея достъпа до своя имот, поради което и не е налице противоправно действие на ответниците, което да му пречи да осъществява своето право на собственост.
Поставените от касатора в изложението въпроси, като такива по които въззивният съд се е произнесъл в решението си, не покриват изискването на закона относно общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. тези въпроси трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. По така посочените въпроси касационният съд следва да се произнесе дали същите са обусловили правните изводи по предмета на спора в обжалваното решение, докато в настоящия случай, без да е посочен такъв правен въпрос, не би могло това да се осъществи, тъй като настоящата инстанция не може за извежда въпроса от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Въпросът за принадлежността на правото на собственост на ищеца върху спорната реална част, както и преценката на свидетелските показания, а и на целия събран доказателствен материал, е такъв по съществото на спора, решен от въззивния съд. В настоящето производство по чл. 288 ГПК касационният съд не може да обсъжда правилността на направените изводи, а следва да се произнесе относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, за да е допустимо последващото произнасяне по доводите за неправилността му, каквито всъщност представляват поддържаните от касатора оплаквания. А за да са налице такива, касаторът следва да обоснове наличието на въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл при останалите, предвидени в т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК условия. В случая въззивният съд не се е произнесъл и по въпроса, свързан с приложението на чл. 14, ал. 4 ЗУТ, за да се поддържа, че това е обусловило правните му изводи. Само по себе си непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, а освен това липсват и допълнителните основания за това – липсва позоваване на противоречива съдебна практика, противоречиво решаване на конкретен правен въпрос, както и обосноваване на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения следва извода за липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 1457 от 18.11.2009 год. по гр. д. № 2258/2007 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от С. Д. Н. касационна жалба против него, в потвърдителната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: