О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 195
София, 03.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 3764 /2016 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Р. И. Й. от [населено място] чрез процесуалния прдставител адв. П. М.- САК обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1265 от 13.04.2016 година постановено по гр.В.д. Nо 3930/ 2015 година на АС-София, ГО 7с., с което по реда на чл. 248 ал.1 ГПК е дoпълнено въззивно Решение No 91 от 13.01.2016 година по гр. В.д. Nо 3930/2015 година на AС- София в частта за разноските, за неуваженото искане за разликата над сумата 639.44 лв. до претендирания пълен размер на направените разноски пред въззивната инстанция.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като не са изложени конкретни и ясни мотив за начина на определяне размера на дължимите разноски на молителя Р. Й. , имащ качеството на въззиваема страна и въззивник в производството пред АС-София.
В дадения от съда срок, насрещната страна – [фирма] С. и Т. Й. С. не са подали отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи и релевирани основания за отмяна и на основание закона , намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
С обжалваното определение, състав на въззивният съд е допълнил по реда и на основание чл. 248 ал.1 ГПК решението си от 13.01.2016 година, с което е потвърдил уважения иска на Р. И. Й. по чл. 55 ЗЗД за сумата 41 000 лв. , както и уважения иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 468 лв., като е осъдил ответника по главния иск [фирма] да заплати разноски за въззивното производство в размер на сумата 639.44 лв., припадаща се част на разноските по делото за защита срещу въззивната жалба на ответника.
Определението на въззивния съд е отчасти неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК „ответникът“ има право на направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Въззивната жалба на въззивника [фирма], оставена без уважение , касае обжалване на първоинстанционното решение в уважената част иска на Р. Й. от 41 000 лв. по чл. 55 ЗЗД и за сумата 468 лв. по чл. 86 ЗЗД и доколкото, като ответник в производството, е налице правото на молителя на разноски , то това следва да са тези разноски , направени за защитата по отношение спора по тази въззивна жалба.
С въззивното решение , е оставена без уважение и въззивната жалба на Р. Й. срещу решението на първата инстанция в отхвърлената част на исковете му- за разликата от 10000 лв. по иска по л.55 ЗЗД и за в частта , с която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за присъждане мораторна лихва върху горепосочената сума.
От ангажираните писмени доказателства е видно , че за защита срещу въззивната жалба на [фирма] , в качеството на ответна- въззиваема страна , Р. Й. е правил разноски само за адвокатска защита от 2945.00 лв./ л.43-втора инстанция/, която защита включва, както правилно е констатирал и въззивния съд , и разноските за защитата на Р. Й. като въззивник , със самостоятелна въззивна жалба срещу решението на първата инстанция , в частта по отхвърлените претенции по чл. 55 ЗЗД за разликата от 10 000 лв. и по чл. 86 ЗЗД –за разликата, без уточнение по жалбата/ л.33/ над уважения иск от 468 лв.
При изчисленото пропорционална съотношение на материален интерес по обжалване на уважения главния иск спрямо цената на иска от 80 % следва , че припадащата се част от разноските за защита срещу въззивната жалба на [фирма] в същата пропорция съставляват сума от 2356 лв.
Горните изчисления налагат извод , че за защита срещу въззивната жалба на [фирма] припадащите се разноски от общо заплатения от молителя Р. Й. за защита пред въззивната инстанция адвокатски хонорар е в размер на сумата 2356 лв. / две хиляди триста петдесет и шест лева/.
ЕТО ЗАЩО частната жалба се явява основателна и доказана в размера на разликата над присъдената с определението по чл. 248 ал.1 ГПК на Апелативния съд сума от 639.44 лв. до приетата като дължимата сума от 2356 лв.
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение Nо 1265 от 13.04.2016 година постановено по гр.В.д. Nо 3930/ 2015 година на АС-София, ГО 7с., с което по реда на чл. 248 ал.1 ГПК е дoпълнено въззивно Решение No 91 от 13.01.2016 година по гр. В.д. Nо 3930/2015 година на AС- София в частта за разноските за неуваженото искане за разликата над сумата 639.44 лв. до претендирания пълен размер на направените разноски пред въззивната инстанция и вместо него постановява :
ОСЪЖДА [фирма] С. ,с адрес на управление [улица], магазин 19-20, представлявано от Управителя Т. С. ЕИК[ЕИК] да заплати на Р. И. Й. ЕГН [ЕГН] живущ [населено място] [улица]No 19 сума , съставляваща разликата над присъдените 639.44 лв. / шестстотин тридесет и девет и 0.44 лв. / до 2356 лв. / две хиляди триста петдесет и шест лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :