Определение №419 от 17.12.2014 по ч.пр. дело №5559/5559 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Nо 419
София, 17.12.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година , в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 5559 /2014 година и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .

С частна жалба вх. Nо 6351/08.07.2014 година К. Б. К. от [населено място], чрез адв.М.Р.- САК обжалва и иска да се отмени Определение Nо 328 от 28.05.2014 година постановено по гр.д.Nо 2804/2014 година на ВКС -Iотд., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение Nо 156 от 10.02.2014 год. по гр.В.д.Nо 3215/2013 год. на ОС-Варна.
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, необосновано, тъй като съдът не е съобразил доктрината по чл. 26 ал.2 ЗЗД и неправилно е преценил, че произнасянето на касационния съд не попада в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпил отговор от противната страна- Д. Х. и Г. Х., заявен чрез адв.Ю. Б. – АК В. с което се поддържа довод за недопустимост на обжалването.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е процесуално недопустима.
Определянията на касационния съд , постановени на основание чл. 288 ГПК са необжалваеми, тъй като не попадат в нито една от визираните от законодателя категория обжалваеми определения на съдилищата по см. на чл. 274 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Правото на жалба пред по-горната инстанция произтича от упражненото право на иск за защита на конкретно субективно материално право и правния интерес, делото да се разгледа от по-горния съд поради неудовлетвореност от постановения от съответната инстанция правен резултат.
Правото на страната да обжалва въззивното решение пред касационния съд , като процесуално право да бъдат изчерпи редовните инстанции за разглеждане на едно съдебно исково производство съгласно реда , установен от ГПК , предполага упражняването на правото в срок и по реда , съобразен с действащите процесуални правила.
Определението по чл. 288 ГПК с което не се допуска касационното обжалване , не е елемент от процеса на разглеждане на делото и неговото движение според правилата на съответната инстанция. Това определение е съдебен акт, извън логичната верига на този процес .Определението по чл. 288 ГПК е ново и нетипично от гл.т. на процесуалния правопорядък.Това е определение sui generis и има за цел единствено да даде разрешение на въпроса дали един съдебен спор следва да бъде разгледан от трета редовна инстанция- касационния съд или не следва да бъде разгледан, с оглед на критерии, точно установени от законодателя в чл. 280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК.
С Решение Nо 4 от 16.06.2009 година , постановено по конст.дело Nо 4/2009 година на Конституционният съд на Република България бе направен извод , че с дейността на съда, в рамките на селекцията на касационните жалби, Върховният касационен съд не извършва тълкувателна дейност.
Дейността на ВКС по проверка дали втората инстанция е съобразила постановеното от нея решение по релевирания материално-правен или процесуално-правен въпрос със задължителната практика на съдилищата: ВС И ВКС /т.1./ и/или дали въпросът се решава противоречиво от съдилищата/ т.2/ , или дали поставеният въпрос е от значение за прилагането на закона за уеднаквяване на практиката за в бъдеще по причина на ново законодателство или неуредени хипотези, което би довело и до ново виждане за приложението на конкретния правен институт в практиката на съдилищата/ т.3./, следва да се приеме за специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд , но извън правомощията на ВКС на трета редовна, макар и факултативна, инстанция по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, тъй като изводите за допускане или недопускане на касационното обжалване не се обуславят с изводи относно валидността , процесуалната допустимост/ с известни отклонения-виж. ТР 1 /2009 год. на ОСКТК на ВКС т.1/ или правилността на съдебния акт.
Поради естеството на правораздавателната дейност на този неотменен, но предварителен етап на касационното производство, с Определението по чл. 288 ГПК , касационният съд не дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, поради което и отказът да се допусне касационното обжалване не подлежи на обжалване, тъй като , освен че не е изрично предвидено от законодателя , това определение няма преграждащо / от гл.т. развитие на исковия процес/ значение , в които смисъл е уредено обжалването на определенията на съдилищата по чл. 274 ГПК
Ето защо, частната жалба срещу определението по чл. 288 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. Nо 6351/ 08. 07. 2014 год. , заявена от К. Б. К. от [населено място], чрез адв.М.Р.- САК срещу Определение Nо 328 от 28.05.2014 година постановено по гр.д.Nо 2804/2014 година на ВКС -Iотд., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение Nо 156 от 10. 02. 2014 год. по гр.В.д.Nо 3215/2013 год. на ОС-Варна .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните-жалбоподатели, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 от ГПК препис от определението да се връчи на жалбоподателите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top