О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 22.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 280/ 2010 година и за да се произнесе , взе предвид :
Производството по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
И. Ж. И., Дафинка Великова И. и Ж. И. Д. , чрез адв. Н обжалват и искат да се отмени Определение Nо 669 от 24.02.2010 година по ч.гр.д. Nо 126/2010 година на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 27.10.2009 година по гр.д. Nо 1927/2009 година на Варненския районен съд за прекратяване на исковото производство на основание чл. 299 ал.2 ГПК. Поддържа се , че обжалваните определения са неправилно, поради допуснати нарушение по приложението на материалния закон и са налице предпоставките на закона за неговата отмяна .
Като основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК се излага довод , че процесуално-правния въпрос-относно това дали от съдържанието на исковата молба, без да се дава ход по същество се установява допустимостта на иска за прогласяване нищожността на едно съдебно решение е от значение за развитие на правото.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от БСТ- София , с който се оспорват като основанията за допустимост на обжалването, така и изложените доводи срещу законосъобразността на обжалваните определения.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение , намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и с оглед на обжалваемия интерес е процесуално допустима .
Съдебното исково производство е образувано по иска на И. Ж. И., Дафинка Великова И. и Ж. И. Д. срещу БСТ-София на основание чл. 270 ал.1 ГПК.
Районният съд е прекратил производството , след като приема , че заявеният иск по чл. 270 ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на Решение от 10.01.1997 година по гр.д. Nо 1654/1995 година на Варненския районен съд и Решение 03.07.1997 година по гр.д. Nо 580/1997 година на Варненския окръжен съд , на основание , че същите са абсолютно неразбираеми, поради това , че недвижимият имот за който се отнасят касаещо уважен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС , не съществува т.е. липсва предмет на иска, е НЕДОПУСТИМ. Основанието за приетата недопустимост е чл. 299 ал.1 ГПК, поради наличие на влязло в сила решение между същите страни, на същото основание по гр.д. Nо 5435/2002 година на Софийския районен съд, с което е прието , че двата съдебни акта не страдат от порок, който да води до нищожност на решенията .прекратява производството.
С обжалваното определение на окръжния съд оставил в сила обжалваното определение , като е приел , че искът за нищожност по делото , водено пред Софийския районен съд е за нищожност поради липса на мотиви на съдебните решение и няма идентичност на спора т.е. няма основания за прилаган разпоредбата на чл.299 ал.1 ГПК, но крайният резултат- прекратяване на делото поради недопустимост на иска е правилен , тъй като липсва правен интерес от заявените установителни искове – въведените с исковата молба твърдения, не са такива, които да обуславят нищожност на решението, а касаят неправилност на решението.
След преценка на наведените доводи за наличие на основания за допустимост на обжалването и данните по делото , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК на ВКС , се приема , че приложното поле на т.3 визира хипотези при които допуснатото произнасяне от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , ще се наложи нова съдебна практика , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Поставеният въпрос касае приложението на чл. 130 ГПК, която разпоредба е ясна и точна и не се нуждае от тълкуване в посочения смисъл, а относно това , въз основа на какво съдът прави изводите си за допустимост-респ. недопустимост на иска , не може да има друг отговор , че това е въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения , очертаващи предмета на спора.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. Nо 9557/17.03.2010 год. на И. Ж. И., Дафинка Великова И. и Ж. И. Д. , чрез адв. Н срещу Определение Nо 669 от 24.02.2010 година по ч.гр.д. Nо 126/2010 година на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 27.10.2009 година по гр.д. Nо 1927/2009 година на Варненския районен съд за прекратяване на исковото производство на основание чл. 299 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :