Р Е Ш Е Н И Е
№ 430
София, 19.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА
гр. дело № 827 / 2008 година, образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК / ДВ. бр.59/2007 г./ във вр. с чл.218а б.”а”ГПК / отм./.
С. Й. Р. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 334 от 29.10. 2007 година по гр.възз.д. Nо 1309/2006 година на Софийския окръжен съд, с което е обезсилено Решение от 30.08.2005 година по гр.д. Nо 129/2005 година на Самоковския районен съд по чл. 34 ЗС и производството по делото е прекратено. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, отменително основание по см. на чл. 218б б. “в” ГПК/ отм./.
В срока по чл. 218г ГПК/ отм./ не е постъпил писмено възражение от ответниците по касация Д. Н.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК/ отм./ съдържа изложение на основанията за касиране на обжалваното решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е обезсилил решението на районния съд по отхвърления иск за делба , заявен от С. Р. срещу Д. Н. на втори жилищен етаж и гаража вграден в приземието жилищна сграда в гр. С. и е прекратил производството, приемайки, че жилището, предмет на делбения процес, се намира в сграда , изградена като групов строеж без да е извършена делба и разпределение на отделните изградени обекти, поради което и при липсата на останалите съсобственици, като страни в делбата , искът за делба е недопустим.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Искът за делба е иск , с който по съдебен ред съсобственикът на една обща вещ/ движима или недвижима/ иска да бъде ликвидирано съпритежаването на правото на собственост по отношение на конкретния обект и съсобствеността по отношение на същия бъде преобразувана в индивидуална собственост за някой от съсобствениците , или трето лице при изнасянето на имота на публична продан.
Правото на делба принадлежи на лице, имащо качеството съсобственик, съпритежател на правото на собственост по отношение на конкретен обект на правото на собственост .
По делото, инициирайки иска за съдебна делба , С. Р. е поискала делба на „ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от хол,кухня , две спални,антре , баня,тоалетна кухненски бокс със застроена площ от около 100 кв.м., ведно с ГАРАЖ на 20 кв.м., вграден в приземието на сградата от запад”. Като основание за придобиване правото на собственост е посочено „по време на брака ни със съвместен принос, общи средства и владение през периода 1988-2002 година „
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,по давност или по друг начин, определен от закона- по арг. на чл. 63 -66 ЗС, чл. 92 ЗС- 97 ЗС, чл. 98 ЗС. Съпружеската имуществена общност/ чл. 19 ал.1 СК от 1985 г./ по отношение на конкретен обект на правото на собственост / в случая жилище и гараж/ възниква доколкото придобивният момент, с оглед на конкретното юридическо основание, т.е. такова по см. на чл. 77 ЗС, е реализиран като фактически състав по време на брака на съпрузите.
С. Й. Р. и Д. Л. Н. са бивши съпрузи , чиито граждански брак, сключен на 17.11.1985 година в гр. С., е прекратен поради развод на 28.02.2003 година, постановен по гр.д. Nо 27/2002 година на Самоковския районен съд, В СИЛА ОТ 18.04.2003 година.
При данните , че жилищната сградата, чиито втори етаж е предмет на делбата и гараж в приземието, е изградена въз основа на надлежно отстъпено право на строеж върху държавна земя с Договор Nо 124 от 3.12.1981 година на Л. Д. Н. / ? идеална част / и на Д. Л. Н. / ? идеална част/ и одобрен архитектурен проект от 24.12.1981 година , както и , че Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот за групов строеж от 30.12.1981 година, квалифициран от съда / при оспорване от страна на Р. по делото от гл.т. на достоверност на съдържанието/ само като споразумение за разпределяне на обектите в сградата, изводите на въззивния съд , че се касае до реализиран групов строеж по см. на чл. 192 ЗТСУ /отм./, чиято съсобственост между участниците в груповия строеж не е прекратена , поради което липсва като обект „втори етаж и гараж”като самостоятелен главен и второстепенен обекти на правото на собственост „ и делбата само на този обект, без участието на останалите участници в строежа- съсобственици е недопустима, е правилен и законосъобразен. Въз основа на отстъпеното право на строеж върху държавна земя и изграждане на сградата/ като обект”групов строеж”- какъвто обект безспорно не е предмет на настоящия делбен процес !/ носителите на отстъпеното право на строеж- Л. Н. и Д. Н. , на основание чл. 63 ЗС са станали суперфициарни собственици на общия обект „групов строеж”. За да придобие всеки един от собствениците на „груповия строеж” собственост на конкретни обекти- жилище, гараж и се учреди етажна собственост в рамките на изградената жилищна сграда с гаражи в приземието, като правилно е приел решаващия съд , следва да се извърши делба между тях на груповия строеж. След като такава няма извършена според данните по делото, то и в индивидуална собственост Д/ било по време на брака си , било преди това/ не е получил делбените обекти. Доколкото, от друга страна , законното изграждане на едно жилище като такова в рамките на сграда, построена по силата на договор за групов строеж , в обема на отстъпеното право на строеж в случая– т.е като суперфициарна собственост, и въведено в експлоатация по е годен обект на делба , то като страни по него следва да участват участниците в груповия строеж, тъй като всеки от тях е станал и е собственик на всички обекти на правото на собственост/ жилища, ателиета, гаражи, магазини / в обекта „групов строеж” до момента на делбата на последния- чл. 192 ал.4 във вр. с чл. ЗТСУ/отм./.
За да упражни търдяното право на делба на обект- жилище и гараж , съпружеска имуществена общност с иска по чл. 34 ЗС във вр. с чл. 26 ал.1 СК във вр. с чл. 19 ал.1 СК – ищеца С. Р. е следвало, при данните по делото , а и при направеното от нейна страна оспорване на съдържанието на Договора от 31.12.1981 година – да насочи иска си и конституира като необходими другари , всички участници , носители на суперфициарното право. След като не е сторила това , под претекст , че не се дели обект „групов строеж”, то съдът правилно и законосъобразно е приел, че искът е ненадлежно заявен , а делбата на етаж от сградата и друг обект/ гараж/, построени въз основа на договор за групов строеж, с участието само на част от страните по договора, е недопустима , позовавайки се и на трайно установената практика на ВКС, обективирана с Р Nо 229/1998 г. I г.о.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК/ отм./, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 334 от 29.10. 2007 година по гр.възз.д. Nо 1309/2006 година на Софийския окръжен съд, с което е обезсилено Решение от 30.08.2005 година по гр.д. Nо 129/2005 година на Самоковския районен съд по отхвърления иск на С. Й. Р. за делба срещу Д. Л. Н. на основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 26 ал.1 СК и чл. 19 ал.1 СК на ВТОРИ ЕТАЖ от жилищна сграда и ГАРАЖ , в приземието в гр. С. ул.”П” Nо 76А и производството по делото е прекратено, поради недопустимост на делбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: