О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 29.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
Л. РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 322/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. М. В. като пълномощник на И. Д. К. и С. Д. С. против определение № 320 от 25.05.2011 г. на Добричкия окръжен съд по ч.гр.д. № 366/11 г., с което е потвърдено определение № 196 от 19.04.2011 г. по гр.д. № 6718/2010 г. на Добричкия районен съд, с което с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на И. Д. К. и С. Д. С. от 08.04.2011 г. за конституирането им като страни в производството по делото за делба на нива с площ 32.001 дка, имот № 020079 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Д..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че с него въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Като такива са формулирани въпросите: налице ли е съществена разлика в термините “възстановяване правата на собствениците върху земеделски земи” и “възстановява се правото на собственост върху земеделски земи”; разпоредбата на чл. 10, ал.7, т.2 ЗСПЗЗ нарушава ли разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Конституцията на Република България; внесената в кооперативните стопанства земеделска земя за общо ползуване остава ли в собственост на лицата, които я притежават; разпоредбата на чл. 9а ЗН противоречи ли на разпоредбата на чл. 9 от същия закон като се вземе предвид значението на термините ”първи съпруг”, ”семейство”, ”принос от морален характер”, “липса на обезпечаване чрез насрещна престация за полагани грижи за здраве и живот и подсигуряване на жилище и семеен уют”; следва ли да бъдат изключени от кръга на наследниците по – близки по родство наследници по закон от други, които са по- далечни по степен роднини; трябва ли да бъдат включени в делбеното производство в кръга на наследниците на собственика на земеделските земи децата на преживялата съпруга, които са придобили по наследство земеделски земи от брата на съпруга на майка им.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 6718/2010 г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по иск за делба на земеделска земя – нива с площ 32.002 дка, съставляваща имот 020079 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Д., за която се твърди да е останала в наследство от общия на страните наследодател В. Н. П..
С молба от 08.04.2011 г. жалбоподателките И. Д. К. и С. Д. С. са направили искане да бъдат конституирани като страни по делото, като са твърдяли, че са деца на съпругата на наследодателя В. П. – Г. П., от първия й брак.
За да остави молбата без разглеждане, първоинстанционният е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1634/2007 г. на Районен съд Добрич е бил отхвърлен иск за делба на същия имот, предявен от И. К. и С. С., с което са отречени правата им в съсобствеността. Въззивният съд е потвърдил определението, като е посочил, че основанието на иска за делба е наличието на съсобственост, а не конкретния придобивен способ за отделните съделители, поради което решението, с което искът за делба се отхвърля изцяло или по отношение на част от съделителите, се ползува със сила на пресъдено нещо по въпроса за съсобствеността и те не могат в друг процес да установяват правото си на собственост.
Изложените в частната касационна жалба материалноправни и процесуалноправни въпроси са извън предмета на настоящия процесуален спор, който касае предпоставките за допустимост на главно встъпване по висящ процес по реда на чл. 225 ГПК / чл. 181 ГПК- отм./, каквото по същността си представлява заявеното от двете жалбоподателки искане да бъдат конституирани като страни по делото за делба на процесния имот, заявявайки самостоятелни права върху него. При наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 1634/07 г. по описа на Районен съд Добрич, с което предявеният от И. К. и С. С. против ищците по настоящото дело иск за делба на този имот е бил отхвърлен, въззивният съд е обосновал изводите си за недопустимост на предприетото от жалбоподателките процесуално действие със силата на пресъдено нещо на това решение, с което установено, че те не са съсобственици на имота и при това положение въпросът за собствеността на имота не може да бъде пререшаван. В частната касационна жалба не са изложени доводи и не е формулиран правен въпрос във връзка с така изложените от въззивния съд решаващи съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните касационни жалби, допускането до касационно обжалване е обусловено от наличието на обща предпоставка, а именно разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. В случая тази предпоставка по изложените съображения не е налице, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 320 от 25.05.2011 г. по ч.гр.д. № 366/2011 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: