О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 06.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 451/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1786 от 15.12.2010 г. по гр.д. № 2468/2010 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 1885 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 3847/07 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. П. К., Г. Б. К., М. Д. Д., М. Д. Р. – С., Д. И. С., Н. Н. М., Е. Г. К., Т. Л. К., М. И. Р., Д. Н. К., Р. Л. К., Б. Б. В. и Т. Л. Г. против [община] и народно читалище “Г. М.” [населено място] искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 196/361 ид. части от ПИ с идентификатор 56784.511.837, находящ се в [населено място], с адрес [улица].
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Н. С. като пълномощник на ищците. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторите поддържат, че при постановяването му въззивният съд не се е съобразил със задължителната съдебна практика – ТР № 1/1995 г. и ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, както и с трайно установената съдебна практика, според която извършеното в имота след одържавяването му незаконно строителство не е пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ. Поради това считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по този въпрос.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът [община] изразява становище, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Народно читалище ”Г. М.” [населено място] също изразява становище, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като извърши проверка за наличието на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, установи следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници на Д. М. К., починал през 1938 г. По силата на договори за покупко- продажба от 1924 г. и 1929 г. същият е придобил собствеността върху два имота с обща площ 445 кв.м в [населено място], върху които е построил тютюнев склад на 224 кв.м. През 1948 г. сградата заедно с незастроеното дворно място от 198 кв.м са отчуждени от наследниците на Д. К. по реда на Закона за държавния тютюнев монопол. През 1953 г. по решение на ИК на ГНСДТ имотът бил предоставен за ползуване на читалище “Г. М.”. По дарение, извършено през 1961 г. читалището е придобило право на собственост върху част от съседен имот за построяване на пристройка към съществуващата читалищна сграда. През 1992 г. по искане на наследниците на Д. К. е деактуван тютюневия склад, ведно със земята под него. Предмет на иска за ревандикация е останалата част от терена, която е била одържавена през 1948 г. като незастроена. С помощта на съдебно – технически експертизи по делото е установено, че тази част е включена в ПИ № 837, в който се намира читалището. Същото се състои от две постройки, които се намират в западната част на имот № 837, в които се помещават библиотека и канцеларии, две едноетажни постройки в северната му част, които се ползуват общо като зала за танци и санитарни възли, масивно жилище с площ от около 20 кв.м в североизточната част, в което се намират два санитарни възела, умивални и част от входното предверие. Конструктивно тези постройки са отделени от отчуждената през 1948 г. двуетажна постройка- тютюнев склад, с фуга. Вещите лица са посочили, че след справка в [община] не са намерени строителни книжа за новото строителство, извършено според тях през 50-те- 60-те години на миналия век. Свободната незастроена площ е около 80 кв.м.и не може да се обособи в самостоятелен имот съгласно изискванията на ЗУТ.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че процесният имот е застроен и не съществува реално във вида, в който е бил одържавен, следователно не са налице предпоставките на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху него.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречието му с ТР № 6/2006 г. на ОСГК по поставения от касаторите правен въпрос възстановява ли се собствеността върху недвижим имот, в който след одържавяването му са изградени постройки без необходимите строителни книжа. Разрешението, дадено в т.1 от посоченото тълкувателно решение, според което строежи, извършени без наличието на редовни строителни книжа, не е пречка за реституция на имота, визира конкретно недвижимите имоти, които попадат в приложното поле на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ- отнети без основание или отчуждени не по установения законов ред. Настоящият случай не е такъв, доколкото по делото е безспорно, че процесният имот е одържавен на основание закон, който се обхваща от реституционната норма на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ.
Когато е отчужден незастроен имот, който след одържавяването е бил застроен, намират приложение постановките на ТР № 1/ 1995 г. на ОСГК на ВС. В т.2 от същото е пояснено, че при тези случаи в застроения имот постройката има главно значение, а теренът – несамостоятелно, обслужващо. Той не може да се отдели от сградата като обособен, самостоятелен имот, независим от сградата върху него. В този смисъл имотът, съществувал преди застрояването, вече реално не е същия и възстановяване на собственост не настъпва, освен ако останалата незастроена част може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. При постановяване на своето решение въззивният съд се е съобразил с тази практика. Установено е, че свободната незастроена площ не отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен урегулиран имот съгласно изискванията на ЗУТ,поради което не подлежи на възстановяване.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1786 от 15.12.2010 г. по гр.д. № 2468/2010 г. на Пловдивския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: