О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 03.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5215/08по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Х. като пълномощник на Г. Г. Г. против решение № 232 от 09.06.2008 г. по в.гр.д. № 892/06 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като същото е постановено в нарушение на чл. 188 ГПК/ отм./, както и поради това, че същественият материалноправен въпрос за търсене на имуществена отговорност за причинени липси на поверено кечево и вещево имущество въз основа на съставения Акт за начет № 3206 от 19.01.2001 г. е разрешаван противоречиво от Пловдивския апелативен съд и от Пловдивския окръжен съд.
Ответниците по касация поделение 28000 – Г. И. и М. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.218з ГПК/ отм./, след връщането на делото за ново разглеждане от ВКС. С него е отменено решението от 26.04.2004 г. по гр.д. № 3062802 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което Г. Г. Г. е осъден да заплати на поделение 28000- Г. И. , М.- София, по Акт за начет № 3206 от 19.11.2001 г. сумата 45 035.20 лв., от които главница в размер на 30 358.06 лв. за причинени липси на поверено кечево и вещево имущество и 14 677.14 лв. законна лихва по чл. 27 ЗДФК/ отм./ за периода 16.07.1999-09.11.2001 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
От фактическа страна по делото е прието за установено, че през ревизирания период Г. Г. е заемал длъжността командир на продоволствено домакинско отделение, той и майстор- готвач, поради което е имал качеството на МОЛ. На същия е било поверено вещево и кечево имущество, налично и надлежно установено с актове за сдаване и приемане №№ 1861 и 1862 от 27.09.1996 г. въз основа на устна заповед на командира на поделението, подписани и от Г.. С помощта на съдебно- счетоводна експертиза е установено, че през ревизирания период ответникът не е водил отчетност за движението на повереното му имущество, не е извършвал сверка с деловодството на други служби, на което е предавано такова имущество. Не са налице писмени данни и документи за кечево и вещево имущество, предоставено на трети лица, бракувано или платено през ревизирания период. Съгласно заповед № 457 от 18.09.1996 г. е била извършена проверка на кечевото имущество, за резултатите от която е бил съставен Акт за състоянието и наличностите на материалните средства обр. 400072 с изх. № А-76 от 19.12.1996 г., в който за всяко материално средство е вписано количество, какво се числи към датата на проверката, какво е действително намереното към същата дата, установеното в повече или в по- малко. Този акт, освен от комисията, също е бил подписан от Г..
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че не са опровергани фактическите констатации в предявения акт за начет. С бездействието си ответникът е причинил липси на стойност, установена с акта за начет, което е основание за ангажиране на неговата имуществена отговорност.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК касаторът не е посочил кой е конкретният правен въпрос, обусловил изхода на спора, както и не е обосновал наличието на някоя от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила не обосновава достъп до касационно обжалване, тъй като е относимо към правилността на решението. Противоречивото произнасяне на инстанциите при разглеждане на един и същи правен спор не представлява противоречиво произнасяне по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича този въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея. Правният въпрос следва да бъде посочен от жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 09.06.2008 г. по в.гр.д. № 892/06 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: