О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 22.04.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 6177 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 102145 от 17.08.2015 г. на Е. М. Й., С. Я. Г. и Р. М. А., чрез адвокат Е. П. против въззивно решение № 4489 от 20.06.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 976/2015 г. на Софийски градски съд, ВО, II A състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по касация Ц. В. С. чрез адвокат К. Д., с който възразява, че липсва основание за допускане на касационното обжалване, както и срещу основателността на касационната жалба.
Ответниците по касация К. Я. И., Д. Т. И., Е. Т. Т. и Б. Г. К. не са депозирали отговори в срока по чл. 287 ГПК.
След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че в случая такива не са налице по следните съображения:
С посоченото решение Софийски градски съд, в правомощията на въззивна инстанция и при условията на чл. 218 з ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 ПЗР ГПК (ДВ, бр. 50/2008 г.), е отменил решение № I-24-71 от 06.06.2012 г. по гр.д.№ 24079/2007 г. на Софийски районен съд, 24 състав и вместо това е отхвърлил предявения от Р. М. А., Е. М. Й., С. Я. Г., К. Я. И., Д. Т. И., Е. Т. Т. и Б. Г. К. против Ц. В. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС относно имот с площ от 415 кв. м., част от недвижим имот пл.№ 1163, к.л. 596 по КП на [населено място], м. „К. вада” изработен 1975 г., целия с площ от 1 500 кв.м.
За да постанови този резултат, въззивният съд е съобразил дадените с отменителното Решение № 105/2014 от 08.01.2015 г. по гр.д.№ 1193/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. указания по приложението на закона и като е приел за установено, че процесният имот е владян от Ц. В. С. повече от 10 години (включително при условията на чл. 82 ЗС), е формирал извод, че имотът е придобит по давност от С.. Съдът е счел, че към владението на ответницата следва да бъде присъединено владението в периода 1995 г. – 1998 г., осъществявано от нейната майка и праводател по договора за дарение. Мястото е било обработвано, оградено, застроено и ползвано от първоначалните две ответници, като ищците не са смущавали владението им до предявяването на исковата молба. В процесния период упражняваната придобивна давност не е била прекъсвана или спирана при условията на чл. 84 ЗС вр. чл. 116 ЗЗД. Съдът е посочил, че прехвърлянето на част от имота на ответницата от страна на майка й не представлява признание на факти, прекъсващи давността.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон –основание за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че 10-годишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл в полза на ответницата Ц. С., тъй като същата не е присъединила владението на своята майка праводател С. Н.. Последната е направила признание за обхвата на правото си на собственост, отразено в нотариален акт № 106/1998 г., с който е извършено в полза на ответницата С. дарение на част от процесния имот. Считат, че от изявлението в нотариалния акт следва извода, че по отношение останала част от имота С. Н. нямала собственическо отношение, следователно за тази част от имота не било налице владение, което да бъде присъединено. Наред с това касаторите подържат, че за да може да се позове на възражение за придобивна давност ответницата е следвало преди това да се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК, за да може по този начин да обективира спрямо собствениците на имота властническите си намерения.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите обуславят допускането до касация със следните три въпроса, които поддържат, че са обусловили волята на съда и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: (1) „Ако прехвърлителят на имота заяви в нотариалния акт, че прехвърля само частта от имота за която разполага с титул за собственост, но не и другата част, прави ли той правно релевантно изявление , че към момента на прехвърляне на собствената си част не е собственик на останалите части от имота и може ли това прехвърлително действие да прекъсне давността по отношение непрехвърлената част?“ ; (2) „Следва ли приобретателят, който счита, че е присъединил владението на праводателя си, да се снабди с нотариален акт за собственост по давност и за другата част от имота, която не му е прехвърлена за да обективира тази промяна в правото на собственост?“ ; (3) „Ако правоприемникът притежава нотариален акт за собственост само за прехвърлената му част от имота и не се снабдява с нотариален акт за придобиване на останалата част от имота по давност, той обективирал ли е властническите и собственическите си намерения спрямо други претенденти за собствеността?“ .
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така заявените питания. На първо място те не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както той е разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, а (видно и от обосновката към тях) обобщават оплакванията на касаторите за допуснати според тях нарушения при формирането на изводите относно релевантните за делото факти в резултат от обсъждането на събраните по делото доказателства. Както е разяснено от ОСГТК на ВКС правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил или подготвил изхода по делото. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В конкретния случай отговора на първия от поставените въпроси пряко произтича от анализа на събраните по делото доказателства, в частност – от преценката за съдържанието на обективираната в нотариалния акт воля на дарителката, какъвто анализ не може да бъде извършен във фазата по селектиране на касационните жалби. Вторият и третият от въпросите изобщо не са били повдигани пред инстанциите по същество, поради което въззивният съд не е бил длъжен да ги обсъди, произнасяне по тях не е налице в атакуваното решение и съответно -те нямат обуславящо значение за изхода на спора.
Същевременно, изложението на касаторите не съдържа доводи, от които да може да се направи извод, че произнасянето на ВКС е необходимо, за да се промени създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви правни норми – с оглед разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Това означава, че в случая не е налице нито общото, нито допълнителното основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 102145 от 17.08.2015 г. на Е. М. Й., С. Я. Г. и Р. М. А., чрез адвокат Е. П. против въззивно решение № 4489 от 20.06.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 976/2015 г. на Софийски градски съд, ВО, II A състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: