4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 28.12. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 60172/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Ф. М. В. Ф. Де К. срещу въззивното решение № 262/10.02.2016 г по т. д. № 5250/2015 г. на Софийския апелативен съд, с искане то да бъде отменено като неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответниците по жалбата „Р. /България/” ЕАД и [фирма] /н/ [населено място] не са постъпили писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 18.06.2015 г. по т. д. № 4584/2011 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен иск на касатора срещу „Р. /България/“ ЕАД [населено място] за присъждане на сумата 275 000 лева, представляваща 25% от номиналната стойност на 110 000 акции от по 10 лева всяка, от невписано увеличаване на капитала на [фирма] /н/ [населено място], която сума е внесена по набирателна сметка на последното, и на сумата 117 916.71 лева законна лихва върху главницата за периода от 21.02.2008 г. до 24.08.2011 г., както и на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.08.2011 г., до окончателното й изплащане.
[фирма] /н/ [населено място] участва в процеса като трето лице-помагач на страната на ответника по исковете.
Данните по делото сочат, че на 12.04.2008 г. по набирателна сметка, открита в ответната банка на името на [фирма] /н/, ищецът внесъл сумата, предмет на исковата претенция с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, на основание решение на общото събрание на акционерите за увеличаване капитала на дружеството. С решение по ф. д. 408/2001 г. по описа на Смолянския окръжен съд, потвърдено с решения на Пловдивския апелативен съд и на Върховния касационен съд, търговска колегия, е отказано вписването на взетите от общото събрание решения, включително и за увеличаване на капитала на [фирма] /н/. Установено е също, че ищецът, чрез свои пълномощници, е правил опити да получи обратно сумата, постъпила от негово име по набирателната сметка, както и че върху същата сметка са наложени запори от частни съдебни изпълнители. След като с определение от 05.06.2014 г. по т. д. № 101/2010 г. в производството по несъстоятелност на [фирма] /н/ Пловдивският окръжен съд поставил издаване на удостоверения на [фирма] и на ищеца, че процесната сумата не е част от масата на несъстоятелността на [фирма], и дал съгласие сумата на бъде възстановена /върната/ на ищеца, последният упълномощил с изрично пълномощно П. И. И. да нареди и подпише пред ответната банка платежно нареждане за превод на сумата 275 000 лева от набирателната сметка по служебна банкова сметка на [фирма] /н/, което е и сторено от банката на 18.07.2014 г., видно от представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от същата дата, подписано от упълномощеното от ищеца лице.
При тези данни е прието, че валидни правоотношения по откритата набирателна сметка /която съгласно чл. 6, ал. 3, т. 5 от Наредба № 3/2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, е банкова сметка за съхранение на пари, предоставени за учредяване на юридическо лице/ са налице между [фирма] /н/ като влогодател и [фирма] като влогоприемател, на основание сключен между тях договор за откриване на тази сметка, и внесените суми се считат за такива на титуляря на сметката, а не на третите лица, които са ги внесли. Задължение на банката е да съхранява сумата и да извърши плащане само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и условията, поставени от титуляря на сметката [фирма] /н/, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3/2009 г. За разлика от това, между ищеца и ответната банка не са налице преки правоотношения, ищецът е внесъл сумата в полза на титуляря на сметката, а не в полза на банката, която само осъществява съхранение на сумата, но не в своя полза, а в полза на титуляря на сметката, в чийто патримониум сумата е постъпила и който отговаря за връщането й. С това дружество ищецът е бил в отношения по повод увеличаване на капитала и спрямо него е отпаднало /или не е осъществено/ основание за внасяне на сумата, а не спрямо ответната банка, за която нереализираното решение за увеличаване на капитала е res inter alios acta. Пряка претенция срещу банката не съществува и на основание чл. 166, ал. 3 ТЗ, а същевременно данните по делото сочат, че по нареждане на дружеството чрез синдика му процесната сума е изплатена от банката на пълномощник на ищеца. По тези съображения исковете за главница и лихва са приети за изцяло неоснователни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. кой е собственик на парите, внесени от акционер по набирателна сметка за увеличаване на капитала на дружество /чл. 166 ТЗ/, след отмяна на решението на общото събрание на акционерите, с което е решено да се увеличи капиталът; 2. кой има право да се разпорежда с парите, внесени от акционер по набирателната сметка за увеличаване на капитала на дружество /чл. 166 ТЗ/, след отмяна на решението на общото събрание на акционерите, с което е решено да се увеличи капиталът: вносителят на парите или дружеството – титуляр на банковата сметка; 3. може ли вносителят – акционер след отмяна на решението на общото събрание на акционерите, с което е решено да се увеличи капиталът на основание чл. 166 ТЗ, сам да изтегли от сметката или да нареди внесената от него сума по набирателната сметка; 4. при неоснователно задържане на сума в ответната банка следва ли същата да дължи мораторна лихва на вносителя върху тази сума.
Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и тъй като по тях липсва съдебна практика, иска касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, като съображенията за това са следните:
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване може да се допусне по правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В конкретния случай въпросът за собствеността /след отмяната на решението на общото събрание за увеличаване на капитала/ на паричната сума, внесена по набирателната сметка, не е част от предмета на спора. Действително, в мотивите към обжалваното решение е посочено, че внесените суми се считат за такива на титуляря на сметката, а не на внеслите ги трети лица, но с това въззивният съд не е отрекъл правото на вземане на ищеца при наличието на отпаднало /неосъществено/ основание за внасяне на сумата. Обратно, приел е, че ищецът има право да предяви претенция за възстановяване на внесената сума, но длъжник не е банката, за която неосъществяването на планираното увеличаване на капитала не води до отпадане на основанието за съхраняване на сумата – това основание продължава да съществува по силата на сключения договор за откриване на сметка. Длъжник е [фирма] /н/, тъй като внесената сума се счита постъпила в патримониума на титуляря на сметката. С оглед изложеното първият поставен въпрос не обосновава общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта и възможността от преценка на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Следващите два въпроса, макар и формулирани поотделно, се свеждат до субекта, който може да се разпорежда с внесената сума по набирателната сметка с титуляр акционерното дружество, в което вносителят е акционер, при отмяна на решението на общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала. Така поставеният въпрос е свързан с тълкуване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3/2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, на която се е позовал и съдът, както и на чл. 8 от Наредбата и чл. 51 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и пар. 1, т.т. 18-23 от ДР на ЗПУПС. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационното обжалване при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя правна норма, която е неясна, непълна или противоречива сама по себе си или в съотношение с други правни норми. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил нормата на чл. 166 ТЗ, но не е изложил доводи за тълкуването й в смисъл, различен от тълкуването, дадено в обжалваното решение – че същата се прилага само при първоначално учредяване на дружеството и ако то не бъде вписано в посочения в нея срок; но дори и в тази хипотеза длъжник по вземането за възстановяване на вноските не е банката, а членовете на управителния орган на неучреденото дружество, а ако то е учредено – самото дружество. Доводите, които е изложил, по същество съставляват оплаквания за неправилност на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Ето защо, макар въпросът да е включен в предмета на спора и да отговаря на общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване по него не може да се допусне, тъй като не е налице поддържаното от касатора допълнително основание.
Последният четвърти въпрос е поставен при предпоставка, каквато не е налице по делото, а именно да е извършено неоснователно задържане на процесната сума от ответната банка. Неоснователността на иска за главницата е обосновала приетата неоснователност и на иска за лихва за забава, поради което по въпроса следва ли банката да дължи мораторна лихва на вносителя при посоченото условие, не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 262/10.02.2016 г по т. д. № 5250/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: