ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 512
гр. София, 11.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 2024 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. К. П. и Е. Г. П. срещу решение № 3* от 26.06.2009 г. по гр. д. № 3730/08 г. на Софийски градски съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 26.06.2002 г. по гр. д. № 28267/06 г. на Софийски районен съд с което е прието по отношение на Б. П. и Е. П. , че не са титуляри на правото на строеж за построяване на апартамент № 20 на 6 ет. от жилищната сграда която ще бъде построена в парцел **** – 19, 20 от кв. 138 по плана на гр. София “З” и на гараж № 3 поради погасяване по давност и на основание чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ е отменен нот. акт № 103/96 г.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът е длъжен да посочи в изложението правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде точна квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правен въпрос в изложението е основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Посочването, че решението противоречи на отделни разпоредби от ЗЗД и бланкетното възпроизвеждане на текста на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК не е достатъчно за да обоснове допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Приложена практика, след като няма формулиран въпрос, не е основание за допустимост, тъй като тя не може да бъде свързана с конкретно поставен правен въпрос.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 3730/06 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: