3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 03.07.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2090 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С протоколно определение №56/07.03.2018г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, производството по гр.д.№1784/2017г. е спряно до приключване на производството по гр.д.№10042/2018г. на Софийски районен съд, 46 състав с влязъл в сила съдебен акт.
Определението е обжалвано от процесуалния представител на [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че определението е постановено при несъобразяване на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.8 на ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, коригирана с т.9 на ТР №2 от 02.04.2004г., според която ВКС може на основание чл.182, буква „г“ ГПК /отм./ ВКС може да спре касационното производство само в хипотезата на чл.218и ГПК/отм./ когато след отмяна на въззивното решение е дал ход на разглеждане на делото по същество, но не и когато действа като контролно-отменителна инстанция. Поддържа също така, че производството по образуваното пред СРС гражданско дело не е преюдициално по отношение на настоящето, тъй като няма за предмет осъществяването на юридически факт, право или правоотношение, решението относно съществуването или несъществуването на което да е от значение за правилното решаване на по-късно повдигнатия правен въпрос. В случая счита, че независимо от изхода на предявения пред СРС иск за нищожност на определението за допустимост на касаицонното обжалване, това няма да се отрази на правилността на решението на ВКС по касационната жалба, доколкото правилността и валидността на съдебните актове са две различни категории, а оттам различни са и последиците по отношение на неправилните и невалидни /недопустими и нищожни/ решения на съдилищата. Поддържа също, че в нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното определение не е извършена преценка относно допустимостта на предявения пред СРС иск, като счита, че чл.270 ГПК предвижда възможност да се иска обявяване за нищожни само на влезли в сила съдебни решения, с които спорът е разрешен по същество и които по тази причина накърняват интересите на една от страните по делото а оттам обуславят правния й интерес да отрече действието на нищожния съдебен акт, докато по отношение на определението, с което е допуснато касационно обжалване, тези предпоставки не са налице с оглед възприетата от Конституционния съд и от ВКС теза за правната природа на този акт.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата [фирма] изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
Производството по едно гражданско дело може да бъде спряно на предвидените в чл.229 ГПК основания, като според дадените в т. 8 на ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и т.9 на ТР №2 от 02.04.2004г. на ОСГК на ВКС указания по приложението на процесуалния закон, тричленен състав на ВКС може да спре производството по делото на основание чл.182, буква „а“ и „д“ ГПК/отм./ – чл.229, ал.1, т.1 и т.4 от сега действащия ГПК, само след като е дал ход на разглеждане на делото по същество по реда на чл.218и, ал.2 ГПК/отм./ – чл.295 от сега действащия ГПК. Даденото от ОСГК на ВКС тълкуване на правомощията на тричленните състави на ВКС не е изгубило значението си и при разглеждането на делата по реда на сега действащия ГПК, който предвижда и две нови основания за спиране на производството пред ВКС – чл.239, ал.1, т.6 и чл.292 ГПК. В случая производството по делото се развива по реда на чл.290 ГПК, т.е. ход на разглеждане на делото по същество пред ВКС не е даден, липсват данни по поставените на разглеждане въпроси Конституционният съд да е допуснал до разглеждане по същество искане, от установяването на което да зависи изходът на гражданския спор, респ. да е образувано тълкувателно дело пред ОСГК, ОСГТК или ОСНГТК на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице основание, по реда на което производството по гр.д.№2090/2017г. по описа на Първо ГО на ВКС да бъде спряно.
Становището, че производството по висящо пред ВКС гражданско дело може да бъде спряно по преценка на разглеждащия делото тричленен състав с цел избягване опорочаването на следващите действия по разглеждане на касационната жалба без такава възможност изрично да е предвидена в процесуалния закон, не се споделя от настоящия състав.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №56/07.03.2018г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, с което производството по гр.д.№1784/2017г. е спряно до приключване на производството по гр.д.№10042/2018г. на Софийски районен съд, 46 състав с влязъл в сила съдебен акт.
ВРЪЩА делото на тричленния състав на Първо ГО на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на гр.д.№1784/2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: