4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 22.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 642/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
Л. А. К. и С. А. Д. са обжалвали въззивното решение № 4202/07.08.2017 г. по в. гр. д. № 326/2017 г. на Благоевградския окръжен съд с искане то да бъде отменено като неправилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК чрез пълномощник – адвокат Г. Ц., отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, поради което е допустима.
Ответницата по касация П. В. К. е подала писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК със становище, че не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното решение.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 325 от 07.02.2017 г. по гр. д. № 102/2016 г. на Районния съд С., с което е отхвърлен предявеният от касаторите иск за делба на третия жилищен етаж с площ от 94 кв. м., ведно с прилежащите 1/4 ид. ч. от тавана и припадащата се идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, с адрес [населено място], ул. Свобода” № 33.
Ищците, сега касатори, са наследници по закон – деца, на А. К. Каралешков, починал на 22.06.2003 г. Освен тях, негов наследник е и преживялата съпруга М. Т. К.. Бракът между двамата е сключен на 04.05.1993 г. и е прекратен със смъртта на съпруга.
Преди сключването на брака, с н. а. № 110/11.04.1988 г. родителите на А. К. му дарили 1/4 ид. ч. от поземлен имот пл. № 1961 от кв. 106 по плана на [населено място], правото да надстрои третия етаж на съществуващата жилищна сграда и 1/4 ид. ч. от тавана.
С н. а. № 38/28.05.1993 г. А. К. дарил съпругата си М. К. с 1/4 ид. ч. от поземления имот, ведно с третия жилищен етаж и 1/4 ид. ч. от тавана на къщата, построена в имота.
С н. а. № 39/28.05.1993 г. М. К., със съгласието на съпруга си А. Каралешков, дарила дъщеря си – ответницата по иска П. К., с получения от нея по дарение имот.
С н. а. № 149/22.04.2008 г. П. К. продала имота /без идеалната част от поземления имот/ на Г. А. А., който от своя страна й го продал обратно с н. а. № 109/29.10.2013 г.
С решение № 46 от 22.02.2008 г. по гр. д. № 879/2007 г. на Районния съд С. е отхвърлен предявеният от касаторите Л. К. и С. Д. срещу М. К. и П. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение, сключен с н. а. № 39/1993 г., поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави.
С решение № 93 от13.05.2008 г. по гр. д. № 86/2006 г. на Районния съд С., при вписана на 22.05.2006 г. искова молба, е уважен иск по чл. 30 ЗНсл, като дарението по н. а. № 38/1993 г. от А. К. в полза на М. К. е намалено с 36 988.89/57 500, и е възстановена запазената част на Л. К. и С. Д. от наследството на А. К. в размер общо на 37 433.34/74 866.67.
С оглед на тези данни въззивният съд приел, че вещта, предмет на делбата не е съсобствена между страните в производството, а е индивидуална собственост на ответницата по силата на договора за покупко-продажба от 2013 г. Тази сделка, както и предшестващите я сделки, са проявили транслативното си действие, тъй като продавачите по тях са се легитимирали за собственици и сделките не са били развалени или обявени за недействителни. С уважаването на иска за възстановяване на запазената част на ищците имотът не е върнат автоматично в наследството на А. К.. За постигане на този резултат те следва да проведат успешно производство по чл. 37 ЗНсл, предвид обстоятелството, че надарената от техния баща се е разпоредила с дареното й имущество. В случая е безспорно, че такъв иск не е предявен, а ищците не биха и могли успешно да реализират отмяна на дарението от 1993 г., защото то не е извършено след откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението. Към момента на придобиването на делбения имот от ответницата А. К. е бил жив и наследството му не е било открито, не е била вписана искова молба за намаляване на това дарение, както и на дарението в полза на дарителката на ответницата. В тази хипотеза правата на последната се стабилизират и по отношение на тях не може да се проведе успешно иск по чл. 37 ЗНсл за отмяната им. Въпреки че искът по чл. 30, ал. 1 ЗНсл е бил уважен, имотът не може да бъде върнат в наследството и в този случай наследниците с право на запазена част имат само право на парично уравнение на накърнените наследствени права, но не и да искат връщане на имота в наследството, както и делбата му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси:
1. Продажбата на недвижим имот от надарения, срещу когото е постановено решение за възстановяване на запазена част, попада ли в кръга на изрично изброените в чл. 37, ал.1 ЗНсл сделки;
2. Следва ли да се провежда процедура по чл. 37, ал.1 ЗНсл при условие, че съделителят вече е провел успешно процедура по чл. 30 ЗНсл и е възстановена запазената му част;
3. Следва ли да се провежда процедура по чл. 37, ал.1 ЗНсл, когато приобретателят на имота е недобросъвестен – придобил е процесния имот след вписване на решението на съда, с което е уважена исковата претенция по чл. 30 ЗНсл, и последното се ползва със силата на пресъдено нещо по отношение на всички трети лица.
За да поставят тези въпроси, касаторите сочат, че с влизане в сила на решението по чл. 30, ал. 1 ЗНсл, с което е намалено извършеното от наследодателя им дарение и възстановяване на запазената им част от неговото наследство, е възникнала съсобственост между тях, от една страна, и ответницата, на която надарената от наследодателя им е прехвърлила спорния имот, от друга. Според тях от текста на чл. 37, ал. 1 ЗНсл следва, че във всички случаи при уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл имотът се връща в наследството и наследникът би могъл реално да получи възстановената идеална част от него. Наред с това считат, че не следва да провеждат процедура по чл. 37, ал. 1 ЗНсл, тъй като нямат правен интерес от нея – ответницата е продала спорния имот, а продажбата не попада в обхвата на чл. 37, ал. 1 ГПК.
Касаторите считат, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК.
Предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване биха били налице, ако: а/. произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или б/. съдът за първи път се произнася по даден правен спор, или в/. изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Нито една от изброените хипотези, отнасящи се до приложението на чл. 37, ал. 1 ЗНсл, в случая не е налице. Не се установява произнасянето на Върховния касационен съд по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК да е обусловено от необходимост за разкриване точния смисъл на посочената разпоредба чрез тълкуването й, при което разглеждането на правните въпроси, решени в обжалваното решение, ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й.
Трайната и последователна практика на ВС и ВКС, включително и постановената по реда на чл. 290 ГПК, на която се е позовал и въззивният съд /решение № 176 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 1805/2013 г. на ВКС, І-во г. о./, приема, че не може да се иска делба на имот, който наследодателят е подарил и който надареният след това е отчуждил в полза на трето лице, ако не е проведен успешно иск по чл. 37, ал. 1 ЗНсл. Отчуждаването може да бъде и възмездно /решение № 176 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 1805/2013 г. на ВКС, І-во г. о./. Делба на такъв имот може да бъде поискана след уважаване на иска по чл. 37, ал. 1 ЗНсл. Този иск следва да бъде предявен срещу наследника, на когото наследодателят е подарил имота и срещу лицето, което го е придобило от надарения /решение № 1168 от 18.12.1990 г. по гр. д. № 1209/1990 г. на ВС, І-во г. о./. Ако не са налице условията за предявяване на иск по чл. 37, ал. 1 ЗНсл, имотът не би могъл да бъде върнат в наследството /решение № 655 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2008 г., I-во г. о./. Приема се също така, че възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от този, срещу когото е постановено намалението, но в този случай е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице при условията на чл. 37, ал. 1 ЗНсл, а съответно до провеждането на този иск делбата не може да се допусне /решение № 554 от 21.10.2009 г. по гр. д. № 45/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./.
В съответствие с посочената съдебна практика въззивният съд в случая е приел, че въпреки уважения иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл, дареният имот не може да бъде върнат в наследството и да бъде допуснат до делба, тъй като не е налице нито една от хипотезите по чл. 37, ал. 1 ЗНсл – наследодателят е бил жив към момента на извършване на разпореждането в полза на ответницата по иска за делба и не е била вписана искова молба за намаляване на дарението в полза на съпругата на наследодателя. Поради яснотата на правната норма и съответствието на въззивното решениие със съдебната практика по приложението й, не може да се приеме, че поставените от касатора въпроси са от значение за точното прилагане на закона и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
На ответницата по касация следва да се присъдят разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие серия АВ № [ЕГН] от 02.01.2018 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното въззивното решение № 4202/07.08.2017 г. по в. гр. д. № 326/2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. А. К. и С. А. Д. да заплатят на П. В. К. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 /шестстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: